Представете си Знанието като сфера. Kолкото по-голям е неговият обем, толкова по-голям е контактът му с непознатото — Дейвид Крисчън
Когато учиш цял живот, забелязваш нещо интересно. Докато научаваш все повече и повече за живота, започваш още повече да осъзнаваш колко много не знаеш. Точно за това става дума в горния цитат от Дейвид Крисчън (някои го приписват на Сократ, но каква е истината не се наемаме да кажем).
Тази концепция е малко трудна за разбиране и приемани. Ако ви попитам дали знаете всичко, всъщност ще кажете: „Не, не знам“. Обаче в ежедневието си почти всички се държим така, сякаш знаем всичко. Колко често се улавяме да признаваме, че не знаем това или онова? Не много често, нали?
Така че бих казал, че ако сте наясно с вашето невежество, ако наистина сте наясно колко много не знаете, това е издайнически знак за това, че се докосвате до истинската мъдрост.
Но отново, това е само основният принцип. Не е достатъчно да знаете принципа, ако не знаете как трябва да се използват те в реалния живот. Ето няколко начина, по които можем да направим това.
Избягвайте да давате непоискани съвети
Прочетох няколко списъка за самопомощ, като една от точките беше да се отхвърлят непоискани съвети. Но не съм виждал предписания, които да препоръчват на хората да спрат да дават непоискани съвети на първо място.
Това е така, защото е лесно да разбереш, че някой друг ти дава глупави съвети, но е безкрайно по-трудно да осъзнаеш, че ти също раздаваш глупави съвети през цялото време .
Човек би си помислил, че ако дава много съвети на хората то това означава, че е много мъдър. Може да е вярно. Но от друга страна, трябва да се запитаме: „Дали всички съвети, които даваме на хората, са поискани и желани от тях?“
Казвам това това по възможно най-милия начин. Всъщност знаете по-малко, отколкото си мислите. Разбира се, можете да сте експерт в една или две области на живота, но извън тях всъщност не знаете какво говорите. И това е вярно за всички нас.
Даването на съвет е акт, който раздува егото ни. Това засилва измамното „аз знам“, което носим в себе си. И точно затова трябва да бъдем по-внимателни.
Така че, когато се окажете в позиция да дадете съвет, спрете за секунда. Запитайте се: „Наистина ли знам достатъчно, за да дам съвет за тези неща?“ Ако го направите – давайте смело. Но ако не, и това ще е така през повечето време, приемете това. Няма нищо срамно в него. Всъщност да можеш да приемеш това е един от признаците на истинската мъдрост.
Имате ли пълния контекст? Никога.
В сцена от филма The Trial of Chicago 7 Саша Барон Коен казва:
Матей 10:35, KJV: „Защото дойдох да разделя човека от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.“ Звучи сякаш Исус се опитва да каже на хората да убият родителите си, докато не прочетете Матей 10:34 и 10:36.
Това, което той се опитваше да намекне е, че когато извадите нещата от контекста, спокойно можете да изопачите фактите, за да изразите каквото си искате. И това се случва в живота ни през цялото време.
Например, когато приятел ви каже как приятелката му е изневерила, той съвсем удобно ще пропусне, умишлено или неволно, как я той първи и е изневерил. И тогава имате само едната страна на историята. И дори от тази една страна на историята, имате само частици от цялата информация. Но ако не внимавате е много възможно само въз основа на това да си изградите мнение.
И това е просто човешката природа. Хората не обичат двусмислието. Не обичаме пропуските в знанията си. Така че ние или напълно пренебрегваме празнините, или ги запълваме сами. Това отново засилва заблудата „знам“ в нас.
Но това е човешка настройка по подразбиране. Всеки може да запълни празнините, дори ако го правим толкова погрешно, но гордо. Това е, което сме устроени да правим. Но истинската мъдрост е очевидна, когато можете да се научите да разпознавате, че никога нямате пълния контекст.
Например – когато приятел ви разкаже какво е направил някой друг общ приятел, вие не трябва да си създавате веднага мнение. Спрете, за да осъзнаете, че всъщност не знаете защо той или тя е направил това. Или дори ако той или тя наистина е направил това какви са били причините за това. Това е мъдрост.
Миналата година излезе новина, че млад актьор се е самоубил. Беше из всички медии. Някои подозираха нечестна игра. Някои смятаха, че е самоубийство. Но след това около мен се появиха няколко човека, които лесно правеха категорични твърдения като: „О, знам, че е бил убит“ – аз си казах: „Как е възможно да знаеш това?“
Отново принципът остава същият. Трябва да разберете, че когато чуете нещо от други, никога няма да имате пълния контекст. И следователно не трябва да бързате да формирате мнението си. В моменти като този винаги трябва да изниква тази мисъл: „Нямам пълната информация…“ Защото всъщност повечето хора никога не го правят и лесно биват подвеждани.
Подлагайте на съмнение знанията си
Борех се с формата си, докато правя мъртва тяга. Затова реших да направя видео и да попитам мой приятел дали ги правех правилно. Оказа се, че това не беше така. И формата ми беше по-лоша, отколкото си мислех. И още по-лошо, дори се е случвало да давам съвети на приятелите си как да правят мъртва тяга. Така че да, давал съм освен неверни и непоискани съвети, както обсъдихме по-горе.
Когато разбрах, че го правя погрешно, се запитах защо не поисках обратна връзка по-рано? Искам да кажа – можех, никой не ме спираше. Тогава защо не го направих?
Отново се свежда до същия принцип. За да поискате обратна връзка, трябва да сте наясно с факта, че може да правите нещо погрешно. Да осъзнаете това отново означава да се противопоставите на измамното „аз знам“, което живее в нас.
Искането на обратна връзка не е естествено за хората и даже е трудно за мнозина, защото е акт на съмнение в знанията ви. А повечето от нас са се привързали към знанията си, така че искането на обратна връзка се превръща в акт на съмнение в самите себе си. А това не е лесно да се направи.
Следователно първа стъпка винаги е да се разграничите от знанията си. Само тогава можете да бъдете достатъчно отворени, за да поискате обратна връзка и достатъчно обективни, за да разпознаете погрешните знания, които сте носили със себе си.
Това бяха само три от многото случаи в които тези принципи са приложими. Обсъждането на всички тях е извън обхвата на тази статия. Всичко, което трябва да разберете, е, че сте предубедени да си казвате думите „знам“ отново и отново. А когато си предубеден е много по-лесно истината да ти се изплъзне.
За да бъдете наистина мъдри, започнете да обръщате повече внимание на това, което не знаете. Да се държите така, сякаш знаете всичко, може да ви накара да се чувствате добре, но всъщност няма да ви помогне да знаете всичко. Да сте наясно с това, което не знаете може да не ви кара да чувствате превъзходство над другите, но ще ви поведе по по-правилен път.
Двете думи, които всички мразят да произнасят са „не знам“. Но след като четете статиите в DIANA.BG не мисля, че се задоволявате да бъдете като всички. Искате да сте различни? Тогава се чувствайте комфортно да си казвате „не знам“ отново и отново. Осъзнайте добре пропуските в знанията си и по-бързо ще ги запълните.
Ето обобщение на това, което обсъдихме в тази статия:
- Не бъдете източник на непоискани съвети. Това ви носи повече вреда, отколкото полза.
- Признайте, че никога нямате пълния контекст. Бъдете по-малко нетърпеливи да правите заключения.
- Отделете се от знанията си и редовно поставяйте под съмнение тяхната валидност. Поискайте обратна връзка от хора, които знаят по-добре от вас.
