Или: Що е то ИНТРОЕКТ?

Животът ни е немислим без правила и норми, би настъпил истински хаос, ако никой с нищо и с никого не се съобразява, ако нямаме представа за добро и лошо, за полезно и опасно. Голяма част от тези правила усвояваме още в детството си, те са част от възпитанието, което ни дават родителите ни. Някои  от тези „инструкции“ обаче стават неуместни и започват да ни ограничават в живота ни на възрастни, зрели хора.

От най-ранно детство чак до пълнолетие ни внушават:

• Трябва да си послушен /т.е. подчинявай се!/, за да те обичат.
• Добрите деца не правят така /може да се използва за всякакво действие на детето/.
• Мъжете  не плачат, жените не крещят и не удрят.
• Това, което става вкъщи не трябва да се споделя с външни хора.
• Учи, за да не работиш /сякаш само физическата работа е истинска работа!?/.
• Не бъди егоист, разделяй това, което имаш с другите.
• Усмихвай се, дори и когато ти се плаче, не показвай чувствата ти пред другите.
• Бъди за пример!
• Не разговаряй с непознати! /сякаш всичките ни приятели и роднини не са ни били в началото непознати!?/

Нека уточним:

Всички интроекти в началото са били полезни, те са изпълнявали възпитателна функция. С времето обаче те се превръщат или в набор от житейски ценности, които следваме без съпротива, или стават неуместни и започват да ни диктуват решения, които ни фрустрират или са твърде далече от това, което искаме или имаме нужда в дадена ситуация. Интроекти са именно тези правила и вярвания, които пораждат вътрешната ни съпротива при следването им или чувство за вина при несъобразяването с тях.

Иначе казано:

Интроектът е чужд опит, който не е успял да стане наш. Интроектът е шаблон, готово решение, което по навик прилагаме в различни ситуации.

Един пример:

Да предположим, че в детството ви са ви казали, че шоколадът не е вкусен. Вие сте повярвали и не ядете шоколад даже и след десетки години. Вие никога не сте пробвали и няма как да знаете дали той е вкусен. Вие се опирате на минал опит на друг човек, който не харесва вкуса на шоколада. Т.е. вие живеете в измислен свят, без да проверявате реалността. Ако решите да опитате шоколада, той може да ви хареса и тогава ще имате собствен опит, собствено мнение по въпроса дали е вкусен или не. Така интроектът ще загуби силата си, защото вие вече ще имате собствено мнение, основано на личното ви преживяване.

„Не бъркай в контакта.“, „Не пипай горещата печка.“, „Оглеждай се като пресичаш улицата.“, „Измивай си ръцете преди хранене.“ са важни правила, които ни съпътстват през целия ни живот. Но „Слушай по-възрастните“, „Не говори с непознати“ за един 30-годишен човек са, меко казано, остарели.

Остарелите правила-интроекти затрудняват спонтанния избор. А отсъствието на спонтанност създава усещането, че сякаш не можем да влияем на живота си, сякаш някой друг е отговорен за действията ни.

Как да разберем дали една ценност е наша или е чуждо знание, което за нас не е актуално?

Най-лесно е като превърнем фразата „Аз трябва“ в „Аз искам“ и да изследваме какво се случва с усещанията ни.

Например:

„Аз трябва винаги да поздравявам съседите си.“ Наистина ли трябва всичките да ги поздравявам? И оня от втория етаж, с когото жестоко се скарахме на последното събрание, и него ли? Искам ли? – Не, не искам!

Или:

„Не трябва да съм егоист, трябва да разделям с другите това, което имам.“ Наистина ли трябва да разделя обяда си с колегата, който не е гладен или пък има достатъчно пари, за да обядва в ресторанта наблизо? Искам ли? – Не, не искам.

По този начин можете да проверите всичките си вярвания и правила, които следвате и да откриете собствените си интроекти.

Някои правила и морални ценности, усвоени в детството ни още важат и ще продължават да са важни през целия ни живот. Но някои „Инструкции за живота“, дадени ни от мама и татко, от баба и дядо, вече са неуместни и неактуални. Можете да ги видоизмените, да ги „прекроите“ по собствената си мярка или направо да ги изхвърлите. Изборът е ваш.

Източник: https://psiholozi.com