Моите малки истини, съпровождащи промяната

Настъпват все по-забележими времена с промени, когато все повече хора откриват динамичното доближаване до пълното щастие, до ясната и свободна изява на себе си; до развитието, свързано с раздялата с неподходящи за тях хора. Има истини, които научаваме и които правят промените по-лесни. Всички  искаме да живеем по-щастливо, свободно и същевременно да имаме добре работещи отношения с другите. За да постигнем желаните неща е добре да започнем от себе си, от нашите мисли, от начинът, по който приемаме нещата. Защото истината е, че с нашите възприятия създаваме нашата действителност и всички отношения с другите зависят и от нашата реакция. И все пак, затова сме хора, да бъдем автентични и да се обичаме заради точно тази наша автентичност, въпреки „себе си“.

Чрез работата ми с клиенти, моите лични наблюдения и преживявания, а и всичко научено досега, съм добила впечатления и ги обедянавам като истини, съпровождащи личната промяна. Естествено те може да не важат за всички и не всеки да е преминал през тях.

  • Нямате нужда от нечие внимание или одобрение, за да се чувствате добре.

Или както се казваше „не приемай нищо лично“. Дали деформирани от обществото или от детските години, с доза несигурност, някои хора търсят винаги одобрение в чуждите очи. Недостатъчното самочувствие и голямата доза несигурност са наистина едни от големите спънки за постигането на развитие и свободата да бъдеш независим. Това ограничава дори следването на лични желания и мечти, защото мнението на хората не може да бъде толкова обективно и подходящо за вас. Вашата стойност като човек не бива да зависи от чуждо одобрение, нито от това дали ви приемат. Често хора използват различни маски, за да прикрият истинската си същност поради страха, че няма да бъдат одобрени, приети. Страхът от отхвърляне е нещо, което се базира на преживявания в детството, но това може да бъде променено.

Чуждото мнение може да е полезно, ако е изразено от компетентен по темата човек. Можете да го чуете и да използвате онова, което най-добре устройва промяната ви към по-добро. Това вече е личен избор, всеки човек знае своите цели и дали иска да се развива изобщо. 🙂

Решение – започнете да обичате себе си, да си повярвате, че имате право да бъдете такъв, какъвто сте и ничие одобрение не ви е нужно. Нужно е да се засили обичта към себе си и утвърждението, че сте прекрасен, точно както сте. Открийте причините, поради които търсите одобрение отвън, на кое точно е базирана вашата нерешителност – възможно е тя да е плод на вашите негативни убеждения за самия себе си, което ви спира да се опознаете с цялата си уникална прелест. Възможно е вие да сте основния саботьор на самочувствието, тъй като хората отвън само ни затвърждават начинът, по който се отнасяме към нас.

  • Не се променяйте, за да удовлетворите някой друг

С това съм в пълно съгласие. Като човек обичащ себе си, мога да кажа, че няма по-голямо удовлетворение да следваш собствения си път. Да следваш собствените си стремежи, желания и ритъм. Признавам, че е имало времена, когато здравословният егоизъм не е бил толкова добре владян от мен, но един път усвоен, не подлежи на промяна. Думата „егоизъм“ е негативно приемана тъй като егоистът се тълкува като човек, гледащ само своите интереси, подчинявайки и чуждите желания на неговите. Тук говоря за здравословния егоизъм, онзи в разумните граници, добре описан от Хорхе Букай. Това е онова усещане, което ни напомня, че ние сме главната фигура в нашия живот и ние сме главните действащи лица.

Човек, добре центриран в себе си, който успешно може да даде на другите без да очаква нещо в замяна, може да бъде участник в хармонична лична връзка, точно защото знае как да живее без да очаква външни фактори да осигурят щастието му. Само такъв човек знае, че задоволяването на собствените му нужди зависи от него и е достатъчно отговорен да поеме действия и отговорност за получаването им.

Човек, който се променя, за да доставя удоволствие на някой друг е човек, изгубил самозависимостта си и изпаднал в болната зависимост да удовлетвори чуждите желания, по различни причини. Също така има и хора, които нямат собствено мнение, лабилни са, несигурни дали правят правилното и винаги търсят помощ и мнение отвън. Да се научиш да мислиш и да си задваш въпроси е много подпомагащо в този случай. Когато си зададете точните въпроси и се научете да слушате себе си, става лесно.

Променяйте се само, когато вие поискате и само в насоката, която вие усещате. Животът е даденост, но изборът в него е личен. Промяната е хубава, само когато е желана и само когато променя неща, които пречат на самите нас, спъват ни да постига мечтите си и т.н. Такива са често промените свързани с придобиване и засилване на нови личностни качества, които да ни помогнат да се доближим до желаното.

  • По време на по-интензивната ви промяна се разделяте с близки досега хора 

Не е задължително тази раздяла да е физическа или да имате спорове с близките си. По време на вътрешната ви промяна е възможно да се промени светогледът ви, мисленето ви, дори усещанията ви. Понякога отдръпването от близки приятели става дори незабележимо и без обясними причини. Просто, ако хората са на различни нива на възприятие, неминуемо се отдалечават един от друг. Енергиите не могат да работят с несъвместими за тях. По-чувствителните хора могат да усетят. Дори нямате какво вече да си кажете с близките ви доскоро хора. При други случаи самите ваши близки се отдръпват от вас, виждайки промяната във вас.  Бих казала, че няма нищо странно в това. Наред с промяната във вътрешния свят се променя и обкръжението. Странно е чувството, че вече нямаш какво да си кажеш с тези хора, но това е част от промяната. Няма нищо тъжно в разделите колкото и да е трудно на моменти. Идва момент да се отблагодариш за времето, прекарано с тези хора и да приемеш зряло, че всеки следва собствения си път.

  • Да се научиш да обичаш себе си и да държиш на интересите си може да е трудно

Обичта към себе си е всекидневен акт на проявление. И понякога може да е трудно. Основното е да го усещаш, да знаеш кое е полезно за теб, как да се погрижиш за тялото си, за почивката си, как да си даваш необходимото. Всичко започва от нас. Но дори и да го знаем може да има моменти, когато се отнасяме небрежно към себе си. Грижите изискват постоянност и последователност. Дори и да не сте сполучили един път в опитите си, опитайте пак. Учим от неуспешните предишни опити. Дали се опитваш да се храниш здравословно, да си осигуриш повече почивка или да покажеш на околните как искаш да се държат с теб, всичко изисква усилия. Не се отчайвате лесно.

Има периоди, когато батериите ни издишват и имаме нужда от малко свобода, почивка, дайте си ги и после  опитайте отново. Определете какво според вас е обичта към себе си, с кои действия я показвате, как да я приложите. Човек, обичащ себе си може да постигне всичко, той е наясно как да си осигури всичко необходимо и не се дразни от други хора. Обичта към себе си идва наравно с осъзнатостта, че всеки има право да живее, както желае. Такъв човек уважава и чуждото право на избор, липсват драмите и очакванията. Човек, обичащ себе си, свети. Отвътре – навън работи с пълна сила.

  • При промяната изоставяте и променяте дори собствените си убеждения и мнение за себе си. 

Има един момент, когато човек си мисли, че знае кой е, знае кой не е, знае дори при какви ситуации, как би реагирал, какви са изискванията му за перфектната връзка, знае всичко. Незнайно в кой момент на силна промяна, тези убеждения започват да се променят. Точно защото убеждения базирани само на мислене не могат да бъдат истински, те са ограничени единствено в това, което умът е бил способен да сътвори. Само вярвания и изводи, базирани на опит, могат да са ви полезни, могат да бъдат обективни и то отново само за онзи конкретен момент. Вливайки се в промяната можете да усетите как дори мъдростта и уроците от един случай, не могат да ви послужат изобщо в друга обстановка. Точно защото самата промяна се променя.

  • Хората, с които не се разбираме не са непременно „лоши“ хора

Това, че ние не си допадаме с някои хора, не означава, че те са неспособни да имат хармонични отношения с някой друг. Може да има хора, които са много дразнещи за нас, с които не можем да общуваме, които все едно са от друга планета, но това единствено може да означава, че не сме подходящи един за друг. Често и учим взаимно с такива хора, но това е много индивидуално.

Идеята тук е, че животът е прекалено къс, за да общуваме с хора, с които не си допадаме, с които сме на различна вълна. Има такива хора, в отношенията с които, колкото и усилия да полагаме, не се получава. Вече е личен избор дали човек ще стои мазохистично и търпеливо в такива отношения, или просто ще избере да бъде някъде, където душата му лети от радост. Много личен и индивидуален избор.

„Никога не бива да се чувстваш виновен, че отстраняваш отровни хора от живота си. Няма значение дали това е роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат – не бива да правиш място за хора, които ще ти причиняват болка, или ще те карат да се чувстваш дребен и незначителен. Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по зловреден начин, трябва да си върви.“

Даниел Кьопке