„Какво е сексуалност? Тя се състои от няколко компонента, проявяващи се по различни начини в живота ни. Сексуалността може да се разглежда през много призми,тъй като проявленията и засягат много и различни сфери от човешкия живот. Сексуалността не е само секс,тя е вътрешно усещане за удовлетвореност от собствената ни близост и нейните форми.От векове насам се насажда мисълта,че секса е нещо нечисто, дори грях. Няма религия,която малко или много,да не осъжда човешката сексуалност,опорочавайки я и сравнявайки я с ерес и разврат. За религията вменяването на вина от собствената ни сексуалност е бил просто метода, чрез който да се контролира обществото и силата на общата му енергия, именно – чрез страха.

Все пак живеем в свят,в които като цяло почти всичко се върти около секса,колкото и религиите да насаждат твърдението,че той е грешно и нечисто нещо. Факт е,че секса е навсякъде около нас,той провокира и продава. В това съвременно и атеистично общество,в което живеем въздържанието от интимна близост се възприема само и единствено тогава,когато е на лице невъзможност или нежелание. Обществото е възприело хедонизма,който проповядва,че удоволствието е единствената съществена ценност,която да получават когато пожелаят. В традиционните религия християнството, юдаизъма, исляма и будизма, въздържанието от съпружеска близост е важна духовната практика, която неизменно се появява. Разбира се,изобщо не става дума за секс извън брак.

Християнство. Има правило съпрузите да се въздържат от интимна близост по бреме на пости, в навечерието на тайнственото кръщение и причастие, а така също в навечерието на сряда, петък и неделя в продължение на цялата година. Ако единият съпруг иска да спазва постите напълно, а другият не се е издигнал още до това духовно съвършенство и не вижда смисъл от въздържанието, то свещениците препоръчват да не се отказва близост, защото е по-добре да се наруши поста, от това да се развали щастливия брак. Много духовни лица още столетия назад смятат, че ако една жена о ткаже близост на съпруга си, то може да се стигне до прелюбодеяние. Затова въздържанието от секс трябва да става със съгласието и на двамата.Целта на въздържанието в православието, както и в другите религии, е човек да се научи да контролира страстта и желанията си, да почисти разума си от греховни мисли.

Юдаизъм. За разлика от християнството, което проповядва, че пълното въздържание е път към святост, за евреите съпружеските отношения са една от най-важните съставки на Живота, непосредствено свързана с духовното израстване.В отговор на многобройни запитвания за интимната близост, равин Ашер Кушнир смята, че никой, освен Бог, не може да покаже на човека пътя към духовното чрез телесното и мястото, където човек може да се превърне в животно, ако му се даде възможност да стане ангел.Смята се, че човек, който не е свързан в брак, е непълноценен, независимо дали е мъж или жена.

По време на бракосъчетанието младоженците стоят под навес, символизиращ бъдещия дом, съпругът обещава да обезпечи на Жената достойна прехрана, подслон и сексуални наслади.Разбира се това не означава, че сексуалната разпуснатост се поощрява. Както и в християнството, така и при юдаизма има предписания за въздържание от сексуални отношения по време на пост. Но има и много интересна традиция, която не съществува при другите религии.

Според еврейските закони, всеки месец съпрузите са длъжни да се въздържат от близост в прод ължение на 12 дни. Смята се, че това е свързано с месечния цикъл на жената. Разбира се забрана за близост през тези дни има и в исляма, и в християнството, но тя зависи от продължителността на кръвотечението. В юдаизма времето на въздържание е по-дълго и ограниченията по-строги.

Ислям. Както в юдаизма, така и в исляма, няма монашество и независимо от някои строги обичаи, близостта между съпрузите се забранява рядко. Сексът е забранен през месечния цикъл, след раждане или спонтанен аборт, по време на поклонение и пости. Трябва обаче да се знае, че по време на пости близостта е забранена през светлата част на деня, от изгрев до залез слънце, но през нощта забраните не важат. Вярващите знаят, че Аллах разбира инстинктите им и затова им позволява близостта през нощта. Въздържанието може да бъде задължително, ако мюсюлманинът е дал обет за уединение за определен срок например последните десет дни от рамадана.

В казаното до тук,към Исляма и схващанията на тази религия,представям интересни цитати от „майката на книгите“ за мюсюлманите.В литературата и историята мюсюлманката също е обрисувана като лъчезарен образ, който съчетава в себе си интелект и красота. Според богослова Ибн Араб „Жената е най-красивото творение на света и най-пълна изява на Божествените атрибути… най-висшето Богоявление в света и най-пълният образ на Божественото присъствие“.

Независимо че според ислямското учение няма разлика между битието на мъжа и битието на жената , „Книгата на Аллах“ категорично утвърждава, че „съгласно обичая мъжете са едно стъпало над тях“
В исляма са заложени традициите и ценностите, свързани с брака, развода, наследството и отношенията в границите на семейството, а подчиненото положение на мюсюлманката се предопределя не само от религиозни, но и от икономически фактори.

Коранът подчертава ролята на мъжа като глава на семейството и единствено отговорен за неговата издръжка, утвърждава непълноценността на жената и налага нейното подчинение. В Корана за съпругите се говори като за „ниви, в които съпрузите могат да влизат, когато поискат“; утвърждава се полигамията. Мюсюлманката трябва да носи покривало , узаконява се фактическото й затворничество в дома, а изневярата й се наказва със смърт.

„Жените“, е най-точният израз на възможността мъжете да се бракосъчетават с повече от една жена: „А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците [ако се ожените за тях], встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате – две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи – с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните“.

Цитираният стих не задължава мюсюлманите към полигамия, а им позволява да уредят статута на бракосъчетание с повече от една жена.

Будизъм. В будизма има огромен брой различни течения и клонове. Затова може би трябва да се говори за класическата версия тхеравада. Тя е и най-консервативната форма. В нея, както и в християнството, правилата за миряните и монасите са различни. Монасите са длъжни да съблюдават обет на безбрачие, а за миряните това правило е доста по-меко.В будизма няма институция брак и затова обсъждания за отношения с чужда жена или мъж са несъстоятелни. Двама души са свободни да правят секс по свое желание.Както и при другите религии, в будизма също има пости, по врем ето на които се препоръчва въздържание от сексуален Живот. Човек, който не може да контролира своите желания, е обречен да се ражда отново и отново, а това означава, че не може да достигне до нирвана.

Трите водещи религии, юдаизма, християнството и исляма, установили своя универсален патриархат и обвинили жената за виновна заради самото си съществуване, с което съблазнявала мъжа и го примамвала към съгрешаване.

Сексуалното освобождаване и разкрепостеност през 20-и век се считат за извоювани свободи от съвременните хора. И това несъмнено е донякъде така. Има тънка граница, все пак, между свободата на волята и робуването на първичността. Първото се извършва осъзнато, а второто не.

В съвременния свят сексапила се е превърнал в индустрия, комерс и стереотипност, която сякаш по-скоро заробва хората, отколкото да ги освобождава. Сексът продава и маркетинга усилено експлоатира човешката първичност за да пласира своите продукти. Излъчването на сексапил е част от социалното поведение, но освен това, то е част от заложения поведенчески модел за живота и инстинктите.”

В различните религии има правила за сексуално въздържание. Въпросът е обаче до колко те се отразяват положително на душата и тялото? И дали секса трябва да върви ръка за ръка с любовта към човека,с когото сме или сексуалността е първична, животинска форма на поведение?

източник: story.rozali.com