До това твърдение са достигнали учени от Университета в Йорк, според които децата на родители, които говорят на децата си повече и им поставят разнообразни задачи за изпълнение, тренирайки невербалните им способности, както и способностите им да разсъждават, да решават задачи и да развиват пространственото си мислене, израстват по-разумни зрели хора, надарени с богат речник и въображение.

Според изследователите, децата в предучилищна възраст които взаимодействат активно със своите родители и детегледачки, имат по-добър старт в живота, особено ако те използват богат и разнообразен речник в ежедневието си.

Констатациите на учените се свеждат до следното:

Членовете на семейството са първите учители на децата.

Количеството на изговаряните от възрастните хора думи в обкръжението на детето, е положително свързано с неговите познавателни способности.

Изследователите са установили, че висококачествената реч на възрастните е от полза за езиковото развитие на децата. Децата, които си взаимодействат с възрастни, използващи богат и разнообразен речник, натрупват добър речников запас и го използват умело в ежедневието си.

Когато родителите реагират положително на интересите на детето и насърчават изследователските му наклонности, както и себеизявата му, детето обикновено проявява по-малко признаци на безпокойство, агресия и/или непокорно поведение.

Количеството изговаряни от възрастните думи е различно за различните семейства и общности. Някои деца чуват от възрастните около себе си двойно повече думи, отколкото други свои връстници. Поради това, учените подчертават, че натрупването на ранни житейски умения при различните деца е променлива и динамична, а не абсолютна константа, откъдето следват и различията в развитието на децата.

По материали от thesector.com