Първата фаза настъпва през първите пет години, ако няма сексуални, емоционални и духовни връзки. 50% от анкетираните по-скоро се съгласяват с кризата на третата или четвъртата година, като най-честата причина за това са появата на децата. След раждането на първото дете разправиите и стресът се увеличават, което е препятствие за повечето семейства.

Според психолози през тази фаза връзката е уязвима от гледна точка на общуването, конфликтите, изразяването на привързаността, както и на финансовите трудности, уреждането на дома, разпределението на домакинските задачи и други практически аспекти на адпатацията. Колкото по-продължителен е периодът на ухажването, толкова по-голяма е вероятността връзката да е сполучлива ( тази зависимост се установява в рамките на двегодишен срок на ухажване независимо от действието на останалите фактори).

Изследването разбива теорията, че седмата година е крайъгълен камък в отношенията между двойките. Експертите решили да потърсят по-надълбоко какви са причините и установили, че повечето двойки не са съгласни с утвърденото вече схващане, че раздялата е най-вероятен след седмата година.

Половината от участниците в проучването обаче не могат да приемат, че след повече от десет години съвместно съжителство, ще се разведат, поради “непреодолими различия”.
Средната или типична продължителност на една връзка като „опасен период”, е 2,9 г. Друго изследване показва че, повече от 1/3 от изследваните разведени двойки твърдят, че сериозните  проблеми, довели до раздялата им, са възникнали през първата година. Установено е също, че първата година е особено критичен период за жените под 20-годишна възраст и главно за тези от тях, които са били бременни преди сключването на брака.

В зависимост от продължителността на една връзка или брак са налице и различия в типичните оплаквания. Тези, които са се развели на по-ранен етап от брака, се оплакват по-често от роднините на партньора и от сексуални проблеми, а развелите се по-късно – от настъпили промени в интересите и ценностите и от липса на „семейно чувство”.

Интересен факт са установили статистиците през последните години, не само у нас, но и в повечето страни по света.

Истината е, че раздялата или разводът се нарежда на първо място от факторите причиняващи огромен стрес на организма. При повечето хора разводът се явява като най-тероризиращ нервната система, дори повече от стреса при загубата на близък човек или при наличието на тежко заболяване.Още по-интересно е, че дори развода да е по взаимно съгласие, той отново се явява като стресов фактор. Обяснението за това може би е, че в повечето случаи не се разделят само двамата съпрузи (двойката), а започват да “страдат” и техните роднини и приятели. Изводът е, че: съпрузите не страдат толкова заради себе си, колкото заради заобикалящите ги. Това от своя страна прави много трудно да успеят да приемат раздялата като ново начало.