Колко пъти сте плакали тихо, защото сте се отказвали от нещо?

Убедени сме, че вие също сте се превърнали в смела и енергична жена. Тази жена се радва на вътрешен мир и сега знае, че не е нужно да доказва нищо на никого. 

Сега знаете коя сте. Знаете колко струвате.

Казват често, че този тип хора навлизат в живота „за да живеят“ и „да позволяват на другите да живеят“. Те го правят без да губят своята идентичност. В същото време те позволяват да другите да бъдат свободни в своите действия, да имат права и да следват своя собствен път.

Не е лесно да бъдем себе си, без да се страхуваме от критиката на другите. Винаги има външни фактори и се боим да останем сами, когато изразяваме своите собствени желания и своя глас.

Каним ви да поразсъждавате на тази тема в днешната статия. Ако все още не сте направили една крачка напред към своята лична свобода, поемете инициативата и го направете сега.

Това е промяна, която си струва. Разтворете криле и бъдете щастливи.

Аз знам кой съм и знам какво искам. Не съм човек, който има нужда да доказва нещо.

Колко пъти сте плакали тихо, защото сте се отказвали от нещо? Независимо дали става дума за разочарование от другите хора, които са ви казвали, че ви обичат, или пък за такива, за които уж сте били целия свят, но същевременно са ви наранявали.

• Семейството и нашият партньор в живота може да ни поставят в крайни и трудни ситуации.

Емоционалното напрежение или задължението да удовлетворяваме другите ни отдалечават от самите нас. Това разрушава самочувствието ни.

• Когато нямаме самочувствие, губим всичко.  В такъв момент губите ясна представа, нямате хоризонт и сякаш вече не се познавате. Забравяме какво истински харесваме, какво ценим.

В един момент обаче настъпва времето, когато си казваме „достатъчно“ или „чашата преля“. Това е един вътрешен глас, който ще ни помогнем да намерим отново баланса.

Личният баланс се постига чрез игнориране на постоянната нужда да се доказва нещо.

Ние предлагаме любов без да получаваме нищо в замяна и дори се усмихваме леко, когато всъщност ни е обзела болка. Показваме, че сме това, което всеки очаква да бъдем, докато всъщност ние сме точно обратното.

Обичай ме такава, каквато съм. Това е всичко, което искам от теб.

Всъщност, ако сме способни да дефинираме любовта по някакъв начин, то той би бил следният: Това е търсенето на емоционална връзка с човек, който ни позволява да запазим своята идентичност.

Става дума за изграждане на връзка, която предлага сигурност, щастие и лично развитие.

• Любовта никога не бива да ни задължава да бъдем такива, каквито не сме. Една връзка не е искрена или честна, ако трябва да изпълняваме всяко желание на другия човек или трябва постоянно да се грижим за него. Не е честно или здравословно, когато сме в капана на нечия чужда представа за „жената“.
• Зрялата и истинска любов означава, че се обичаме такива, каквито сме. Това прави по-силни нашите ценности, мечти и разсъждения. Няма пресичащи се граници, а една обща зона, в която доминират уважението и всеобщото израстване.

Ако не ви обичат такива, каквито сте, заради вашите гледни точки, достойнства и несъвършенства, тогава е необходимо да направите промяна.

Аз контролирам живота си и това, което искам.

Възможно е за дълъг период от време да сте се отдали на изпълняването на желанията на другите и ред техни капризи. Волята на другите обаче ви е накарало напълно да изоставите своята собствена същност.

Факт е, че никой от нас не може да бъде абсолютно свободен. Нещо обаче, което всеки един от нас има право да притежава, е вътрешен мир.

•  В един момент от живота ни ще настъпи време, когато най-накрая ще осъзнаем кои са най-важните неща.

Уморихме се да отговаряме на очаквания. Когато искаме да кажем „не“, ние избягваме конфронтацията, смятайки че проблемът сам ще се реши.

Но накрая идва денят, в който сме прекалено уморени. Именно тогава промяната става факт и си казваме „стига се преструва на човек, който не си“.

• Няма да се правя на доволен, когато някой направи нещо, което ме притеснява. Няма да замълча, когато съм ядосан или наранен, само защото искам „да отговоря на очакванията“.
• Няма повече да се преструвам, че нямам нищо против.
• Няма да се опитвам да бъда перфектната жена, перфектната съпруга или перфектната майка. Имам правото да казвам „Днес не мога да го направя. Взимам си ден само за мен. Днес имам нужда да ме подкрепиш, какво винаги съм правила това за теб“. Аз съм жена, която няма нужда да доказва нищо.
• Няма повече да се преструвам, че съм щастлива пред света, когато вътрешно ме е обзела тъга.

Имам правото да се грижа за себе си. Приемам своите демони, защото искам да ги разбера. Този процес ще ме направи по-силна. Когато усещам необходимост, аз съм свободна да променя себе си.

Като жена вие имате задължението да бъдете себе си, без да се чувствате ангажирани или притиснати да правите всеки човек щастлив, когато самите вие не сте.

Вие можете и трябва да казвате „достатъчно“. Личното пространство и свободата да реализирате всяка своя мечта е това, което заслужавате. Запомнете – вие сте жена, която няма какво да доказва.

Източник: https://zdraveikrasota.bg