Колко просто изглежда на пръв поглед да обясниш тази или някаква подобна фраза. А всъщност колко трудно е да започнеш от някъде, тъй като не знаеш точно от къде. Ето тогава трябва да прецениш, да помислиш и да вземеш решение. Ако то не е добро, резултатът няма да е благоприятен. Ще се поучиш от него и тогава – вече научил своя урок, дано повече да не повториш грешката си. Когато ти се е случило нещо лошо, съзнанието ти си изгражда някаква “имунизация”. Ето това е опитът. В него се натрупват случки, събития, явления, чиито предпоставки някак си се запечатват в мозъка. След време при подобни обстоятелства изведнъж се сещаш какво да НЕ правиш. Банално е, но човек наистина се учи от грешките си. Веднъж научил се, той умее да прави добри преценки и съответно правилен избор.
“Умният се учи от собствените си грешки, а мъдрият – от грешките на другите.” гласи една поговорка. Това наистина е умение, което малцина притежават. Трудно е в дадена ситуация да прецениш как да постъпиш, веднъж съобразявайки се с личния си опит, а още по-трудно – с чуждия. Едно е някой да ни даде съвет, да ни каже как да постъпим в дадена ситуация, съобразно своя опит и личната си гледна точка, и да се окаже прав. Но съвсем друго е ние сами да вземем решение, което ако не е добро и резултатът няма да е добър. Тогава вече научили своя урок, ще се поучим от грешката си и повече няма да я повторим. Човек наистина има нужда да сбърка, да преживее разочарованието и болката, за се поучи и да разбере как за в бъдеще да постъпва в подобни ситуации. Или както се казва „добрият опит идва с лошите преценки, а добрите преценки – с лошия опит”. Грешките са просто една необходимост.
Човек започва от малък да се учи, да натрупва житейски опит, но въпреки всичко умира ненаучен. Например малкото дете, за да се научи, че не бива да пипа горещата ютия трябва да се опари. Едва тогава, когато лично изпита болка, то би разбрало забраните на родителите си. Това ще се запечата в паметта му и в една бъдеща ситуация ще знае как да постъпи. И така растейки човек, ако бъде предаден от някой свои „приятел”, ще се научи да проверява до колко може да разчита на хората, с които общува и колко близо може да допуска всеки един от тях до себе си. И т.н. списъкът с човешките грешки може да е много дълъг.
„Ако можеше всичко да се повтори, всички биха били мъдреци” гласи една английска поговорка. И това е безспорна истина. След осъзнаването на всяка една грешка и естествено, ако тя повече не бъде допусната човек става малко по-мъдър, а за да се каже, че един човек е мъдър, той трябва да има голям житейски опит, който е натрупан не по друг начин, а по схемата грешка – поука.
Спомням си как преди години с едни приятели се катерихме по планината. Беше изключително стръмно, а сухата земя се ронеше под краката ни. Все още се чудя как изкачихме този огромен наклон. Стигнахме до върха, хапнахме, пийнахме, порадвахме се на чукарите отвисоко като някои малки богове. След това дойде време за прибиране. Когато стигнахме стръмнината, осъзнахме колко трябва да внимаваме при слизането. Някои хора, твърдят, че слизането е по-лесно от качването, и абсолютно ги подкрепям. За мен беше непосилно да се задържам на едно място без страх, че камъчетата под краката ми няма да поддадат и да се окажат фатални. Тогава ми дойде една доста страшна идея – да тичам надолу. Приятелите ми се опитаха да ме спрат. Не беше особено разумно да тичаш по този наклон. И все пак го направих – страхът ми да не падна надолу докато слизам бавно явно беше по-голям. Затърчах се между дърветата, отскачах от камъни, а понякога се ръце се опитвах да се захвана за някое дърво, за да спра ускорението си. По едно време толкова много се бях засилила, че очевидно нямаше къде и как да спра. Тогава добре, че едно момче беше по-напред, за да ме хване. И двамата се сринахме на земята, но ни нямаше нищо.
Ето това беше една абсолютно погрешна преценка. А ето и опитът който дойде с нея – да не се катеря на чак толкова стръмно, щом не мога да сляза нормално. От лошият ми опит със склона, вече преценявам от къде мога да мина, как да се покатеря на нещо и как да сляза.
Войната е най-страшната от всички човешки грешки. Жалкото е, че дори в момента сме свидетели на една такава кървава разпра. Освен това – християнския и мюсюлманския свят са на един ръб, който ако се прехвърли, ще бъде фатален за всички ни. Изострят се безсмислено отношенията между различни цивилизации, всяка с многовековна култура и традиции. Някои оправдават войната, като казват, че така ще донесат демокрация, че ще просветлят народа. Но дали трябва да се месим в чуждия свят? Защо трябва да се налага нещо насилствено, та дори и безценната демокрация? За мен истината е, че тези хора просто трябва да дораснат за подобен вид управление. Техният бит ги ограничава в доста отношения, но това не ни дава право да ги съдим.
Надявам се най-сетне добрият опит да дойде от грешките да погубиш толкова здрави и в цветуща сила млади мъже. Нека този опит да остане веднъж завинаги в колективната човешка памет, защото тя е тази, кяото може да предотврати войната.
В днешни дни сме свидетели на множество подобни грешки и лоши преценки във всяка сфера на човешкото общество – не само в политиката, но и в екологията, производството, културата и т.н.
Понякога хора, чиито живот е бил ужасно застрашен, разказват за това как целият им жизнен опит се прехвърля като на кинолента пред очите им. Започва се от детството, рождени дни, подаръци, юношество, първата целувка, родителите, сватбата, раждането на първото дете, важна делова вечеря и т.н. и т.н. Всички тези неща варират спрямо индивидуалния опит. Учените обясняват това явление като опит на мозъка да се спаси. Той превърта всички всевъзможни картини, разигравали се някога пред очите му, с цел да намери сходни обстоятелства, да намери опит, да намери как да се измъкне от ужасната животозастрашаваща ситуация. Това показва, че дори биологично човекът е устроен да се поучи от грешките си.
Но дали грешките наистина са такива? Аз считам, че грешките, от които един път човек се е поучил, вече не са грешки. Те са едно необходимо обстоятелство, с което човек да бъде по-добър. За да подобри преценките си, той трябва да изпита или види лошото. Грешките натрупват добър опит в него, който занапред му помага в живота. Ето защо – хора не се тревожете, когато бъркате! Вярвайте в себе си и не повтаряйте грешките!
