Не искам част от теб.

Не те искам само за себе си през уикенда, не искам да съм с теб в някой случаен вторник. Не искам да съм твоята последна опция или план, създаден в последната минута.

Не ми пиши от нищото само защото си се сетил за мен. Вече не искам само част от теб, защото тя не е достатъчна.

Не искам минимума, макар и така да е по-лесно и удобно за теб. Каза, че искаш да видиш как ще тръгнат нещата, а това беше миналата седмица. Е, къде беше?

Мислеше ли това, което ми каза, или ти беше скучно? Думите ти не се покриват с действията ти. Ще ме изненадаш ли? Но би трябвало да знам вече какъв си, нали?

Спри да губиш моето и твоето време и да ме караш да се чудя дали имаш чувства към мен. Не искам част от теб. Ако не мога да те имам, не искам нищо.

Никаква връзка е по-добре от това, което ние имаме. Предпочитам да те нямам, а не да си по някакъв странен начин с мен. Ако чакам, вече не е за теб.

Чакам човека, който ще ми даде повече от теб. Мисълта да те загубя е по-поносима от това да продължавам да се измъчвам.

Пожелавам ти всичко хубаво, както и щастие, но уважавам себе прекалено много, за да бъда просто опция. Сега осъзнавам, че ти нямаше да ми дадеш всичко, но не мога да ти дам и себе си, вече не. Не можеш да ме имаш, защото не си ме заслужавал, никога не си.