След едно виртуозно изпълнение на великия цигулар Фриц Крайслер към него се приближила жена от публиката и му казала: „Мистър Крайслер, бих дала живота си, за да мога да свиря като вас!“ В отговор той се усмихнал на дамата и казал: „Аз го направих!“

За да бъдем щастливи, трябва да се потрудим.
Длъжни сме да направим първата крачка. Докато стоим на ръба и се колебаем дали да скочим, вселената си създава за нас определено мнение: „Май не личи да си особено сериозен. Ще получиш помощ, когато се посветиш изцяло на мечтата си.“

В мига, в който заявим „Ще го направя каквото и да ми струва!“, започваме да пием от този извор на „гениалност, мощ и магия“.
С този вид решимост може да се похвали всеки, който е успял. Така например алпинистът, тръгнал да покорява Еверест, си казва: „ЩЕ го направя“. За разлика от него хората, които афишират „Ще направя каквото мога“, „Ще си опитам късмета“ или „Ще пробвам“, обикновено се прибират у дома по-рано от предвиденото. Това важи и за всеки бизнесмен, спортист, съпруг или съпруга.

За да постигаме резултати, трябва да бъдем готови на всичко.
Насекомите и животните почти винаги са заети с нещо: с подготовка за зимата или за пролетта, с грижи за хигиената си и за гнездата си, с изхранване на малките и изобщо с всички онези неща, с които животните и насекомите запълват времето си. При това с не по-малка от сто процента активност и отдаденост. И, както изглежда, живеят в относително доволство.

Ще ни струва скъпо, ако оставим всичко на случайността. Всяко нещо запада, ако бъде занемарено: морякът знае това за лодката си, атлетът го знае за тялото си, ученият – за ума си, знаем го и ние, що се отнася до състоянието на гаража ни. Едно от първите неща, които научава всеки градинар, е, че бурените прорастват от само себе си. Само да се обърнеш и вече са плъзнали из целия двор. За всичко е нужно усилие.

Важно е по какъв начин гледаме на усилията.
Трябва да полагаме усилия, защото така ИСКАМЕ; защото за нас е привилегия и радост да се учим, да тестваме силите си, да експериментираме и да трупаме опит. Мнозина допускат грешката да работят само заради крайните резултати, а не заради удоволствието от работата. И ако се случи резултатите да не оправдаят очакванията им, се чувстват разочаровани.

След цял куп разговори по телефона и нито една продажба търговският посредник ще реши, че е имал лош ден. Нищо подобно! Той трябва да провежда тези разговори, защото такова е неговото желание. Трябва да изпитва удоволствие от лекотата, с която посреща предизвикателствата и усъвършенства уменията си, и да се наслаждава на постоянството, което проявява. Всеки постигнат от него резултат ще бъде истински бонус, ако се научи да приема отношението: „Ще се наслаждавам на работата си заради самата работа. Ще се потопя напълно в това, което върша, и ще съсредоточа цялото си внимание върху конкретната задача.“

Представи си, че се намираш в дома на тъща си и ти хрумва да я изненадаш, като измиеш колата ѝ. В единия случай през цялото време си мислиш: „Ще стана целият вир вода, така че дано да оцени жеста ми и да ми благодари подобаващо, иначе ще се ядосам.“ С такова отношение вече си загазил. Другият вариант е да си кажеш: „Ще бъде забавно да измия колата, тъй като мога да контролирам мислите си и щом искам да се забавлявам, ще го направя. За нула време ще излъскам колата до блясък.“

Би било чудесно – истински бонус, ако тъщата те обсипе с похвали за добре свършената работа. Но и да не го направи, пак е добре. Поне ще си се забавлявал.

Ако работим просто защото обичаме да работим и да сме ангажирани, тогава всичко ще е наред. Резултатите няма да ни изневерят. Рано или късно ще бъдат факт. Това е закон. Но ако се бавят или не идват, когато очакваш, не допускай това да съсипе цялата ти седмица (или година). Един ден ще дойдат.

Как се работи от любов към самата работа ли? Като вземеш това решение. Също като при щастието. И в този случай е въпрос на избор. Както е казал Джеймс М. Бари: „Тайната на щастието не е да правиш каквото обичаш, а да обичаш това, което правиш.“

Мнозина хранят надеждата, че проблемите все някак ще се решат. Иска им се всичко да беше по-лесно. Надяват се, че един ден животът им ще потръгне като по чудо.
Нещата се оправят, когато ние започнем да се оправяме. Обстоятелствата се променят едва когато се променим ние, не и преди това. Джеймс Рон казва: „Ако не се промениш, бъдещето ти ще бъде точно копие на настоящето!“ След което обяснява: „Ако някой ти подари един милион долара, гледай да станеш милионер – в противен случай ще изгубиш парите!“ Налага се да развием съответстващите на такова състояние умения и самооценка, защото иначе ще проявим невероятна находчивост в „преразпределянето“ на този актив.

Каквито сме ние, такава е и житейската ни ситуация. Изследванията показват, че болшинството от хората, спечелили огромни суми от лотарията, се разделят с наградата за рекордно кратко време. Две години след голямата печалба четирима от пет души се намират в по-лошо финансово състояние, отколкото преди този неочакван късмет. При положение, че не са се променили „отвътре“, не е имало друг начин освен външната им ситуация да се трансформира така, че да отговори на вътрешната им реалност.

Не би могло да бъде иначе. За да се промени животът ни, първо трябва да се променим ние. Ако не сме готови на това усилие, утрешният ден ще бъде досущ като днешния.

От книгата „Как работи щастието“ на Андрю Матюс