Някои мъже просто се раждат диви. А дивият мъж винаги поема по неотъпканите пътища. Далеч от всичко, което може да се нарече „нормално”. Той просто отказва да подчинява живота си на очакванията какъв „трябва“ да бъде. Дивият мъж живее, за да вдишва въздух в дробовете си. Такъв, който принадлежи единствено на него и на никой друг. И ако това означава живот в самота, тогава нека да бъде! Дивият мъж не би направил компромис.
Дивият мъж много добре знае кой е.
И няма нужда да се доказва. Неговата мисия на земята е да бъде като горски звяр. Да ръмжи. Да търси подслон далеч от пределите на социума. Да се впуска в приключения на ръба.
Такъв мъж няма как да бъде вкаран в шаблона на нечии вярвания. Той няма как да бъде победен от опустошенията на съвременната човешка душа. Той има твърде много планини за изкачване и твърде много реки за преплуване, за да изживее живота си в преследване на „традиционни мечти”, лишени от дълбочина и духовност.
Дивият мъж храни тялото си с физическа активност. Неговата физическа сила е като самия живот. Той не само знае как да отсече дърво, но иска да превърне дървото в мебел, камъка в подслон. И предпочита да прави това с голите си ръце. Само така може да почувства истински в ръцете си свещената енергия на материята. И точно тази енергия подхранва неговото въображение.
Дивият мъж мисли в дълбочина.
Обича безпрекословно. И говори само, когато наистина има нужда. В другите случаи той предпазва своята дива същност в отнесения си поглед и лека усмивка. Да обичаш един див мъж е като да обичаш движещите се облаци в небето. Никога няма да има момент, в който ще почувстваш, че той е изцяло в твоя власт. И самата ти, може би, дълбоко в себе си се ужасяваш от това. Защото усещаш, че ако той престане да е див, просто ще престанеш да го обичаш.
Когато обичаш един див мъж трябва наистина да изоставиш намерението да го въртиш на малкия си пръст или да му поставяш ултиматуми. Той ще надуши това. Той се нуждае от жена, която уважава, познава себе си и която знае, че е по-силна, отколкото показва. Той обожава вашите нежни ръце и котешка усмивка. Но в моментите, в които цялото му тяло вибрира в необуздан животински рев единственото, от което той има нужда е същите тези ръце да го държат цял, без дори да потрепват.
Затова трябва да познаваш силата си и да я използваш. Затова трябва да обичаш своето собствено пътуване. Както той обича своето. Затова трябва да бъдеш истинска. Той никога няма да спре да те уважава за това, защото ще му напомняш на дивата природа, в която всичко е такова, каквото трябва да бъде.
