Притча за двете весла.

Един пътешественик стигнал до река и трябвало да помоли местния лодкар да го прехвърли на другия бряг. Уговорили се, пътникът бил на уреченото място в уречения час. Седнал в лодката с огромната си раница, лодкарят я отблъснал от брега и се качил вътре. 

Пътникът забелязал, че на веслата пишело нещо. Загледал се внимателно. На едното весло пишело „Мисли“, на другото „Прави“.

— Интересни весла имаш, — казал весело пътешественикът. – А защо са ти тези надписи?

— Гледай сега, — усмихнато отвърнал лодкарят.И започнал да гребе само с едното весло, на което пишело „Мисли‘.

Лодката започнала да се върти на едно място.

— Понякога се е случвало да потъна в размисъл дълбоко, да кроя планове… Но нищо полезно това не ми е донесло. Просто се въртях на едно място като тази лодка.

Лодкарят престанал да гребе с веслото „Мисли“ и започнал да извършва движение с другото, на което пишело „Прави”. Лодката пак започнала да се върти, но вече на другата посока.

— Случвало се е да се хвърля и в другата крайност. Да направя нещо необмислено, без планове, без скици. Харчил съм много сили и много време. Но в крайна сметка само тъпчех на едно място и се въртях в кръг.

Ето затова направих тези надписи върху веслата — продължил лодкарят, — за да помня, че след всяко загребване с лявото весло, трябва да има загребване с дясното и после отново с лявото, и после – с дясното…Само по този начин може да стигнеш там, където искаш.