Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова те приготвили лодките си и отплували надалече. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта… Любовта казала:

– Богатство, вземи ме със себе си.

– Не мога – отговорило Богатството… – Имам твърде много злато на кораба си и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала край нея в своя красив кораб:

– Суета, моля те помогни ми.

– Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да изцапаш кораба ми. – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

-Тъга, позволи ми да се спася с теб.

– Не мога, Любов. Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо и самодоволно, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас:

– Ела, Любов, аз ще те взема със себе си!

Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали в безопасност на сушата, той тихо продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

– Познание, кажи ми кой ми помогна?

– Помогна ти Времето – отговорило Познанието.

– Времето? – зачудила се Любовта, – Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието леко се усмихнало и отговорило:

– Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!