Обич много. Трудно ни е обаче да намерим пътя към любовта!

Любовта, която не е обобщение. Нито мъдрост.
Безумието. Необяснимо. Любовта глагол.

Любовта случване.
Любовта избиране. Всеки ден. Във всяко дихание.
Любовта енергия, плуване и движение…

Любовта е горещото в ленив летен следобед на село, когато само гугутките гукат приглушено…. А аз размествам пластовете на случващото се Нищо, като лениво замятам крак върху твоя. Докато спим.

Любовта не е плахост.
В любовта си смел. Смел, не защото си го обмислил, разчел в точки и подточки, а защото трептиш на най-добрите вибрации и вселената ти дава сили нещата винаги да се получават.

Любовта не е в подредените съдове в миялната, за да мога да си лежа и да си почивам. Любовта е в подреждането. Във времето, прекарано заедно, докато ти изплакваш мазното, а аз ти разказвам за работния си ден. Докато аз тупам трохите, а ти просто се подпираш на плота и ме гледаш.

Любовта е да пиеш. Да го изпиеш този ден до дъно. Когато е любов…

Баницата е вкусна в любовта. Не е мазна, не е суха. Баница, която те насища. После докосваш ръката, по която има останало малко брашно и с прашинките рисуваш сърце.

Любовта е промяна. Готовност за промяна. Преливане, преместване, скок, малко страх, повече поет дълбоко въздух.

Всъщност всичко след “Любовта е…” е друго, интелектуални напъни, желания за лайкове и шерове. Но ние нали все се опитваме да напъхаме нещо в думи, в определения, в правила.  Защото това е любовта за мен, така съм я хванала аз в гъвкавото й, в моментното й… Но кихаш, примижаваш, един грешен полутон и нещата вече не са същите. А и ти не си аз.

Любовта трябва да я живееш, не да пишеш за нея.
А ми се щеше да бях писала за баница….

Източник: http://angel-sprout.blogspot.com