Когато мразим, не нараняваме другия, а себе си!
Картофена любов
Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело. Следователно, колкото хора мразело, толкова картофи трябвало да донесе. Някои деца донесли по 2, други – 3, а имало и с по 5.
Учителката им казала да носят със себе си торбата, където и да отидат, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица. Дните минавали, а децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалени картофи. Тези с по 5 картофи били и с тежки торби. След една седмица децата най-сетне си отдъхнали, защото играта приключила. Тогава учителката ги попитала как се чувстват. Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат тежките и миризливи картофи навсякъде. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:
– Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите навсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалени картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?
Скритият дар – Джериес Авад
Издателство: AMG Publishing, amgbooks.bg
Източник: https://mostzaknigi.com