Вече 12 години съм семеен терапевт и съм виждала много добронамерени родители, които погрешно прилагат стратегии, които са напълно неподходящи за емоционалните нужди на децата и семействата им. Също така наблюдавах нарастването на броя родители, които сами откриват и прилагат нови и по-здравословни начини за отглеждане на деца.

Страхотните родители:

1. Знаят, че децата се държат като деца.

Много често родителите забравят, че ученето при децата започва с грешка, провал, понякога с незряло поведение. „Магията“ се случва, когато грижовен родител се намесва и ги насочва в правилната посока. Ние се изнервяме, проявяваме раздразнение и нетърпение от това, че ни противоречат или мрънкат, и забравяме, че така правят децата.

Частта от мозъка, отговорна за логиката, разума и себеконтрола, не е напълно развита до 20-годишната възраст на човек. Незрялото поведение е нормално за незрелите хора, т.е. децата. Това е научен факт, който може да ви помогне да бъдете по-търпеливи и да подкрепяте децата си в трудния път на порастването.

2. Поставят границите, като проявяват уважение, а не като постоянно критикуват.

Тъй като децата ни научават буквално ВСИЧКО за света от нас, е необходимо родителите да поставят много граници. Без ясни правила децата стават тревожни и  неконтролируеми.  

Границите може да бъдат поставяни под формата на критика или засрамване, или да бъдат комуникирани твърдо, но уважително. Помислете как бихте искали да се отнасят с вас на работа например и започнете оттам.

3. Наясно са с етапите на развитие на децата си.

Някога запитвали ли сте се къде изчезна вашето сговорчиво момченце и се появи това буйно дете, което пищи, все едно че го убиват всеки път, когато го оставяте на детска градина?

Има буквално стотици напълно нормални и здравословни промени, през които децата преминават, докато станат възрастни. Ако сте наясно с тях, ще можете да разбирате какво и защо се случва и да реагирате адекватно.

4. Познават характера и темперамента на децата си.

Звучи много очевидно, но ако познаваме уникалните особености на децата си, то ще знаем кога те имат нужда от допълнителна подкрепа и да им я предоставяме.

5. Осигуряват на детето си много време за свободна игра.

Освен  ако не са изучавали специално предмета „Терапевтична игра“ в университета, повечето възрастни не могат да разберат и оценят напълно силата на играта.

Децата учат ВСИЧКО чрез игра.

Това означава, че те се нуждаят от всекидневна неструктурирана, ненаправлявана игра, която да им позволява да изследват света сами.

6. Знаят кога да говорят и кога да слушат.

Децата се научават да решават проблемите си много ефективно, ако им позволим да го правят. Понеже ние ужасно много ги обичаме, ни е много трудно да не изнасяме назидателни лекции при възникването на проблеми.

Ако родителите просто си задържат езика зад зъбите и изчакват, ще бъдат шокирани в колко много от случаите децата достигат до собствени изводи и се справят сами. Да сме изслушвани, е мощно терапевтично изживяване и ни позволява да обмисляме проблемите и да намираме решения.

Децата се нуждаят да бъдат чути и разбрани. Точно както и ние.

7. Имат живот извън детето.

Много от нас често заявяват, че децата са техният свят, и това със сигурност е така в сърцата им. Но когато говорим за ежедневния живот, то родителите трябва да имат и други неща, които да ги вълнуват. Ние трябва да се грижим за приятелствата, за страстите и хобитата ни, защото те ни правят хората, които сме.

Тази грижа може понякога да изисква твърде много усилия и дори вътрешна борба, защото нашият родителски инстинкт се опитва да ни убеди, че децата ни не могат без нас, както и ние без тях. Но ние можем и трябва да бъдем без тях от време на време, за да останем със здрав разум, а също и за да не натоварваме децата си с отговорността да са наш емоционален отдушник за всичко.

8. Разбират, че делата им говорят по-силно от думите им.

Начинът, по който общуваме с детето си и живеем живота си, може да бъде най-добрият му урок. Децата са невероятно наблюдателни и много по-интуитивни, отколкото предполагаме. Те ВИНАГИ гледат.

Това може да ни причинява неудобство, но ако винаги имаме едно наум, че децата ни следят какво правим, то тогава не само ще ги учим на добри неща, но самите ние ще станем по-добри.

9. Разбират, че добрите отношения, забавлението и креативността са най-добрите начини да се окуражат доброто поведение и съдействието от страна на детето.

Страхът и контролът не са ефективни учители в дългосрочен план. Дори да водят до резултати в момента, те няма да осигурят на децата ни силна морална устойчивост или умения за решаване на проблеми.

Ако децата ни чувстват от начина, по който се държим с тях, че са ценени като личност, те съвсем естествено ще се научат да ценят другите и ще придобият увереността, че могат да правят правилни избори.

10. Поставят си за цел да развият емоционалната интелигентност на детето си, а не да определят неговото поведение.

Много често оставаме с впечатлението, че целта на родителството е да произведем едно дете, което се вписва в средата си и се държи възпитано. Наистина това са качества, които повечето родители искат детето им да притежава, но далеч не са най-важните за израстването на един щастлив и здрав човек.

Помагайки на децата си да разберат важността на техните мисли и чувства, им съдействаме да развият уменията си за общуване и създаване на близки отношения. А това са важни качества, които ще са им необходими през целия им живот.

Промяната на родителските навици и поведение не е лесна задача, но ако тя е в интерес на децата ни, си струва.

Източник: https://cleverbook.net