1. Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите, в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото във вас.

2. Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелва име и останалите го осъждат. „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен” – сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.

3. Обикновено това, което се нарича „влюбване”, е засилване на его-желанието. Пристрастяваш се към друг човек, или по-скоро към образа, който си си изградил за другия. Което няма нищо общо с истинската любов, в която няма никакво желание. Най-честният език в това отношение е испанският, в който „te quiero” означава както „обичам те”, така и „искам те”. Другият израз с първия смисъл — „te amo”, непритежаващ тази двойственост, почти не се употребява. Може би защото истинската любов се среща толкова рядко.

4. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила. Осъзнайте, че това, което мислите, до голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Съзрете връзката между мисленето и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете осъзнатостта зад тях.

5. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

Моля споделете тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!