8 любопитни психологически игри, които умът ни обича да играе с нас

Свикнали сме да мислим, че сме господари на собствените си умове и тела – в края на краищата кой друг, ако не и самите ние? Умът обаче е сложно и комплексно чудо на природата с много скрити тайни. Като се оказва, че може да ни манипулира, когато най-малко го очакваме. Пример е как, ако се колебаем да започнем нова и непозната работа, това е знак, че съществува по-голяма вероятност да успеем в нея.

Ефектът на известната личност

Това е добре известен ефект, който рекламодателите до голяма степен използват — зад него е идеята, че човек лесно ще вземе решение за продукт въз основа на личността, която го представлява. Ето защо имаме тонове супермодели и актриси, които са “лицето” на гримовете или дрехите. Ние сме склонни да мислим, че известните хора имат неспособност да си създадат лоша слава и подсъзнателно прехвърляме това върху продукта, който представят. По принцип, рекламата е по-лесна за известните хора, а когато става въпрос за престъпления или злополуки, обикновено те не са наказвани толкова сурово, колкото и обикновените хора.

Ефект на минувачите

Това е доста тъжно. Оказва се, че докато е в тълпа от хора, човек е по-малко склонен да помогне на друг в нужда, защото подсъзнателно мисли, че някой друг ще го направи. Преди години са проведени експерименти, изследващи явлението, а те разкриват, че щом само един човек в тълпата се притече на помощ, то и други ще го последваме. Най-важното е да се намери „герой“, който да подеме кампанията по подпомагане.

Ефект на осветяването

Случвало ли ви се е да мислите отново и отново за това, което правите?

Подобно е усещането, когато сме твърде тромави или сте носили неправилния костюм на парти. Това се нарича ефект на осветяването – буквално изразява усещането, че сме в постоянно осветени и на показ. Този тип мислене изтръгва ума ни, карайки го да вярва, че всяка наша стъпка ще бъде наблюдавана и съдена от другите хора, когато всъщност това е доста далеч от реалността.

Вижте още:   Защо се примиряваме с емоционалната болка и как ни вреди това

Ефект на интернет трола

Масовите медийни платформи в голяма степен допринасят за появата на интернет тормоз и „тролване“. В интернет, под прикритието на псевдоним човешките същества могат да са много по-жестоки, осъдителни и брутални, отколкото са в реалния живот. Много по-лесно е да сме гадняри в мрежата, отколкото лице в лице и не всеки е способен да устои на изкушението да изяви гнева си, вместо да бъде мил и учтив.

Ефект на мажоретките (ефект на груповата привлекателност)

Не са ли прекрасни момичетата, които танцуват на спортни събития? Всъщност не всички са толкова хубави, това е “ефектът на мажоретките”, който помага изключително на техните мениджъри. Коренът на ефекта е в това, че един човек изглежда по-красив, когато е заобиколен от група атрактивни приятели — това също е известно като “ефекта на групова привлекателност”. Това се случва, защото мозъкът всъщност изчислява “средното ниво на привлекателност” в групата.

Ефектът Дънинг-Крюгер

Като цяло това обяснява защо хора, които са слабо запознати с определена област, са склонни да имат по-крайно мнение и повече самочувствие по теми, засягащи въпросната област. Така се оказва, че „глупакът винаги е по-шумен от мъдреца“.

Дежавю

Повечето от вас знаят този френски термин, който буквално означава “вече видян“. Това е усещането, че вече сте преживели ситуация, която се случва в реално време. Преди психологията да се захване с това явление хората са мислили, че им се случват свръхестествени неща. Сега вече знаем, че е просто плод на неврологичен феномен, който умът понякога ни поднася.

Ефект на Google

Google е дал името си на ефект, който е свързан с паметта. А по-точно – поради знанието, че можем бързо да открием нещо чрез търсачката, ние сме склонни да забравяме малки (но понякога важни) парченца информация.

Вижте още:   Как мога да ти помогна?

Някога да сте преживявали някое от тези явления? Опитайте да си спомните кога за последен път сте попаднали в някои от капаните на ума си и споделете за това събитие в коментарите.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: https://psychology.framar.bg