Нямам зашеметяваща фигура, нито плосък стомах.

По нищо не приличам на моделите.

Но приличам на себе си.

Ям.

Имам извивки.

Имам белези по тялото, защото имам история.

Някои хора ме обичат. Други ме харесват. А някои ме мразят.

И аз съм окей с това.

Постъпвала съм добре. Понякога – не.

Допускала съм грешки и съм се извинявала. Най-вече пред себе си.

Прощавала съм. И на себе си.

Давала съм втори шансове. И съм молила за такива.

Макар днес да знам, че няма смисъл от вторите шансове.

Обичам живота си.

Обичам приятелите си. Книгите си. Пижамата си.

Обичам да излизам без грим и без да съм стояла един час пред огледалото, за да “оправя” косата си.

Понякога настроенията ми се менят. Понякога казвам нелогични неща. Понякога постъпвам нелогично.

Но винаги съм себе си. Не се преструвам на някой друг. Не се опитвам да бъда някоя друга.

Аз съм тази, която съм.

Можеш да ме обичаш. Или не. Можеш да ме приемеш. Или не.

Но аз няма да се променя.

А ако и аз избера да те обичам, знай, че ще го направя с цялото си сърце!