Депресията и безпокойството са симптоми, а не заболявания, твърди доктор Грег Анкрис.

“В много от случаите, когато срещна човек с психични проблеми, той казва, че се чувства угрижен и депресиран”, споделя доктора в статия за Psychology Today. Анрикс дава пример за типичен разговор със свой пациент:

Анрикс: Бихте ли споделили какво ви води тук?

Пациент: Не се чувствам добре. Нямам настроение и не мога да се отърся от това неспокойство. Искам да се отърва от тази депресия.

Анрикс: Какво кара да се чувствате депресиран?

Пациент: Не зная. Нищо специфично. Появява се просто така. Искам това да спре.

След това докторът започва да събира допълнителна информация за живота на пациента, като причината за тревогата рано или късно изниква. Коренът на проблема можете да откриете в следващия разговор:

Анрикс: Разкажи ми малко повече за това, какво правиш. Как е животът в колежа? 

Пациент: Ходя на лекции, но като цяло не са ми много интересни. Разбира се, нуждая се от диплома, за да получа добра работа. Има няколко човека, с които излизам, но те не знаят какво точно става с мен, а и не ми се говори за това. Напоследък, когато се чувствам разстроен, просто седя в стаята си.

Анрикс: Имал ли си романтични връзки?

Пациент: Ходих на срещи последния семестър, но не съм имал никакви романтични връзки.

Анрикс: Никога?

Пациент: Не.

Анрикс:Разкажи ми за отношеният с родителите ти.

Пациент: Добри са, предполагам. Говоря с тях от време на време.

Анрикс: Знаят ли за твоите настроения?

Пациент: Не. Интересуват се основно от оценките ми, не искам да ги натоварвам със своите проблеми.

Анрикс: Какви бяха отношенията ви докато растеше?

Пациент: Добри, бих казал. Разведоха се когато бях на 12. Майка ми остави баща ми и брат ми, а аз се нанесох при нейния приятел, настоящия ми пастрок.

Анрикс: Какви с отношенията ти с него?

Пациент: Лоши. Той е задник.

Анрикс: Това създаде ли напрежение в отношенията между теб и твоята майка?

Пациент: Не мога да преценя. Не сме говорили за това.

Едно от нещата, които най-често объркват хората, когато те страдат от безпокойство или депресия, е връзката между чувствата, които те изпитват, и коренът на проблема. Обществото ни често бърка тези факти и представя чувствата като проблема. Погледнете го по този начин. Ако си счупите ръката и отидете в спешното, не казвате „имам състояние на болка в ръката“. Болката е сигнал за това, че има проблем. Или ако сте навън дълго време без яке и ви стане студено, не казвате „имам състояние на студенина“. Ако не ядете много време и се чувствате изгладнял, нямате „гладно смущение“.  Чувствата на болка, студ и глад са сигнали, че основните нужди за топлина, ситост и цялост на вашето тяло не са задоволени. Самите чувства не са проблема. Те са негов симптом.

Негативните усещания като депресия и безпокойство действат по същия начин. Депресията и безпокойството са, в повечето случаи, емоционални сигнали, че психичното ви здраве не е идеално и че вашите психосоциални/релационни нужди не са покрити. Първото място, на което трябва да потърсим корена на проблема, е в релационните нужди на човек или, казано просто, в оценката на останалите за нас. Такива оценки можем да намерим в 1) нашето семейство; 2) нашите връстници/приятели; 3) романтичния партньор; 4) групата/социалната идентичност. От голямо значение са и връзката, която хората имат със себе си, и степента, до която те се чувстват горди със своите успехи и приемат своите качества (или ги отричат). Изключително важно е да се чувстваме оценени от нашето семейство, приятели и романтични партньори, а и да имаме представа за мястото ни в обществото, така че да се чувстваме полезни. Критично е да изпитваме уважение и съчувствие към самите нас.

Ако погледнем разговора между доктора и пациента, веднага можем да видим, че пациентът има недостиг във всяка една от тези сфери. Той се чувства отчужден от своето семейство, няма близки приятели и любовни връзки. Не вижда начин, по който да се чувства полезен за обществото. Той не знае как да вижда себе си в позитивна светлина.

Депресията е метод, чрез който емоционалната система сигнализира, че нещата не работят и че човек не задоволява нуждите си за признание. Ако имате ниско самочувствие и не получавате позитивни отзиви от вашето семейство, приятели, партньори или група, чувството на депресия в този контекст е същото като чувството на болка при счупена ръка; като студа, когато сте навън; и глада след 24 часа без храна. На всички трябва да бъде пределно ясно, че безпокойството и депресията са на първо място симптоми на незадоволени психосоциални нужди. Те не трябва да бъдат приемани като чувства, който може да „поправим“ или „премахнем“ по начина, по който третираме счупена ръка или се справяме с глад и студ.

Източник: obekti.bg