На 7 ноември се навършиха 100 години от рождението на френския писател и философ Албер Камю. По този повод беше публикувана нова книга за живота му, съобщи thedailybeast.com. „A Life Worth Living: Albert Camus and the Quest for Meaning” е дело на Робърт Заретски, специалист по френска история от „University of Houston”. Произведението е публикувано от „Belknap Press” и е 240 страници.

В своята реч, когато получава Нобелова награда, Камю казва, че задълженията на писателя са да не лъже за това, което знае, както и да се противопоставя на репресията. Книгата е фокусирана именно върху тази концепция. Заретски представя Камю като моралист, който не се поддава на натиска на висшестоящите и не спира да оспорва статуквото. Разгледан е историческият контекст, в който са написани произведения като „Чужденецът” и „Митът за Сизиф”. Авторът не пропуска да отбележи колко актуални дори в наши дни са тези творби.

Според Камю да бъдеш бунтовник е вътрешно човешко призвание. Да се бориш срещу несправедливостта е това, което прави живота струващ си да се живее. Той набляга на факта, че макар да няма причина за надежда, в никакъв случай не трябва да има и отчаяние. Тези теми сякаш изглеждат по-подходящи за древни трагедии, отколкото за политически теории. Философът ни подканя да не богоговеем пред страданието, а да се изправяме срещу неправдата. „В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято”, казва Камю.

Представяме ви и няколко цитата на Камю, публикувани в wikiquote.org:

„Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот”.

„Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните”.

„Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити”.

„Един водач – един народ“ означава един господар и милиони роби”.

„Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води?”.

„Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел”.

„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят”.

„Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, дори само временно. Няма велика творба, създадена на основата на омраза или презрение”.

„Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е”.