Андрей Максимов е известен руски писател, драматург и телевизионен водещ. Той е автор на книгата „Как да не бъдем врагове на своето дете”, а сега работи върху друга „Родители като врагове”. Максимов е уверен, че ако между поколенията има проблеми, вината винаги е у родителите. Този разговор е за децата, възпитанието и отношението на родителите.

За училището
Съвременната руска система на образование не решава две от най-важните задачи – не приучава децата на любов към знанията и не им помага да открият собственото си призвание. За да се промени цялата училищна система е нужно да дойде такъв министър на образованието, който да се вълнува от подобна реформа повече, отколкото от кариерата си. Но днес, с образованието на децата са длъжни да се занимават родителите. Да се надяват на училището е безсмислено. В днешно време децата могат да ходят там единствено, за да общуват с връстниците си.

За оценките
В Израел например, за половин година учениците имат по 5 оценки. За половин година! А у нас – по 5 всеки ден! Оценките са средство за унижение на децата. Аз не искам детето ми да бъде унизявано по подобен начин. Прекрасно зная, че синът ми не владее точните науки. Аз, самият не ги владея… Всички деца са различни и когато ги обучават по един и същ начин, това е ужасно.

Грешките на родителите
Основната грешка на родителите е тази, че твърде често те не виждат в детето същество със собствени проблеми, собствен характер и свое разбиране за живота. И това най-трудно го разбира майката. Тя приема детето като част от самата нея – нейна плът и кръв. Често за майката е сложно да се отнася към него като към самостоятелен човек.

Друга голяма грешка според мен – недооценяването на собственото дете.
Родителите не могат да допуснат, че малките им наследници е възможно да знаят нещо по-добре от тях. Особено, когато иде реч за бъдещето. И големият проблем е в това, че нито училището, нито родителите, учат децата как да взимат решения, да правят избор. Мама решава, каква каша ще яде малчуганът на закуска, как ще излезе облечен навън, къде ще се разхожда, кога ще учи…

Добрите майки биха попитали: „Първо ще учиш уроците, а после ще играеш навън, или ще поиграеш преди да си научиш за утре?”.

Към детето е правилно да се подхожда не с отговори, а с въпроси. Това разбрах, изучавайки наследството на великия педагог Йохан Песталоци – всичко научено ме вдъхнови за книгата, която написах – „Песталоци XXI. Книга за умни родители”.

Друга грешка на родителите – да не приемат детето си такова, каквото го е създала природата. Ако например, то е неорганизирано, не бива да го насилвате и настоявате за обратното. Възможно е да го научите да бъде подредено, но детето ще бъде съкрушено. А е нужно да разберем – заложеното от Бог, не бива да бъде пречупвано.

За времето, което отделяме на децата си
Питате ме, какво мисля за родителите, които отделят малко време на децата си. Казвате, че някои от тези деца ставали прекрасни зрели хора. Възможно е да е така. Много е трудно да се отсъди, колко внимание е отделил този или онзи родител. Това първо. И второ – какво означава „прекрасни хора”? Позната ми е ситуация, в която родителите са се присмивали на дъщеря си – през цялото й детството. Тя станала „прекрасна” интелигентна жена – но дълбоко нещастна. Тази истина останала скрита – знаели я само най-близките й приятели.

Психологът Ерик Бърн казва така – „Главната задача на родителите е да отгледат победител”. Много е важно, детето да расте с усещането, че е победител.

Основният принцип на възпитанието
Главният принцип според мен е, никога да не забравяме, че детето е човек. Гледате ме учудено, мислите си – нима някой мисли другояче? Колкото и да е странно, така е – повечето родители приемат това твърдение, но не разбират какво стои зад него. Ето да речем, вашият мъж е полегнал, гледа телевизия, пие бира, а вие му казвате – „Аман от мързеливци! Иди се разходи, омръзна ми вече да те гледам как се търкаляш!”. Няма да разсъждаваме, как най-често ще реагира един мъж на това. Но ако изкомандвате детето пред компютъра по подобен начин – да, вие можете да го заставите да излезе навън на разходка.

Има един основен принцип на човешкото общуване – отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб. Представете си, че ви карат да ядете не вкусно, а полезно, рано да си лягате, да ви казват – „Никой не се интересува от твоето мнение!” или „Твърде си стар вече за това!”.

Когато питам родителите – „Как бихте искали да видите децата си след години?”, те отвръщат „Щастливи!”. Отлично. Но когато ги ругаете за слабите оценки, спомняте ли си тези думи? А когато им обяснявате и им избирате подходящи приятели или любими? За тези сложни отношения пиша в най-новата си книга „Родителите като врагове”. Когато родителите обичат детето и се държат като врагове – това е наистина страшна история.

За житейският опит родителите и този на децата
Мислите, че децата имат по-малък опит от възрастните – аз пък мисля, че много сериозно се заблуждавате в това. Те имат собствен опит – в много области по-богат от нашия. Например в общуването с природата. Децата по-добре знаят как да си общуват с животните. В какво възрастните имат повече опит – в създаването на нещастен живот. Опитът – това е не просто съвкупност от всички преживявания, а съвкупност от разбраното, осъзнатото. Опитът е сложно нещо – именно той често е пречка за постигането на успех. Чудите се как така? Ето как – успех постигате тогава, когато забравяте за своите предишни постижения. Когато действате инстинктивно, без да знаете, какъв точно ще бъде крайния резултат. Всички открития в науката са дело на хора, които са се осмелили да отхвърлят чуждия опит и вече постигнатото. Великият руски математик Лобачевски остава в историята с това, че приема аксиомата за успоредните прави на Евклид като ограничение и създава нова геометрия, коренно различна от евклидовата. Музиката, сътворена от Моцарт противоречала на целия опит на човечеството. Никой дотогава не бил композирал по подобен начин. Но създаденото от този гений ще живее вечно…

Историята дава много примери за такива чудеса и личности, които са вярвали, че дарбата им ги води по правилния път.

Така се случва и с децата. Родителският опит може не само да не подкаже, но и да заблуди детето в неговия път. Това е големият въпрос – защо родителите считат, че могат да възпитат децата? Да им помагат – това е безусловно. Да ги подкрепят – естествено, да ги защитават – задължително. Моят съвет – съветвайте, но не командвайте.