Вирджиния Сатир е психотерапевт, една от първите, занимаващи се с изследване на психологическите проблеми в семейството. Текстът, който следва е неин отговор на въпроса на едно 15-годишно момиче как да е пълноценно в живота.

Аз – това съм точно Аз.

В целия свят няма никой друг точно същия като Мен. Има хора подобни на мен, но никой не е абсолютно същия като мен.

Така че, всичко, което идва от мен е истинското ми аз, защото именно Аз съм избрала това.

Принадлежи ми всичко, което е в мен: моето тяло, включително всичко, което то прави; умът ми, включително моите мисли и планове; очите ми, включително всички образи, които те могат да виждат; чувствата ми, каквито и да са те – тревожност, удоволствие, напрежение, любов, раздразнение, радост; устата ми и всички думи, които тя може да произнася – учтиви, нежни или груби, правилни или неправилни; гласа ми – силен или тих; всички мои действия, отправени към другите или към мен самата.

Принадлежат ми всички мои фантазии, моите мечти, моите надежди и моите страхове.

Принадлежат ми всички мои победи и успехи. Всичките ми загуби и грешки.

Всичко това ми принадлежи. И поради това Аз мога много отблизо да се запозная със себе си. Аз мога да обичам себе си и да съм си приятел. И Аз мога да направя така, че всичко в мен да допринесе за интересите ми.

Аз знам, че има неща в мен, които ме озадачават и неща, които не знам. Но тъй като съм приятел със себе си и обичам себе си, Аз мога внимателно и търпеливо да откривам вътре в мен източниците на това, което ме озадачава и да научавам все повече и повече различни неща за себе си.

Всичко, което виждам и усещам е всичко, което Аз казвам и което Аз правя, мисля и чувствам в този момент – това е мое. И точно това ми позволява да разбера къде съм и кой съм Аз в този момент.

Когато се взирам в своето минало, поглеждам към това, което съм видяла и чувствала, говорила и правила, как съм мислила тогава и как съм се чувствала и виждам, че не напълно ме устройва. Аз мога да се откажа от това, което ми изглежда неподходящо и да съхраня това, което ми се струва нужно като открия нещо ново в себе си.

Мога да виждам, чувам, чувствам, мисля, говоря и действам. Имам всичко, за да бъда близка с други хора, за да бъда продуктивна, да внасям смисъл и ред в света на вещите и на хората около мен.

Аз принадлежа на себе си и затова мога да изграждам себе си.

Аз – това съм точно Аз и това е чудесно.