Още ли ви се струва нереалистично, когато някой ви говори за сродни души? Вероятно да, но тези, които познават близостта на една личност с друга, знаят, че тя наистина съществува.
Нека си поговорим за срещата…на душите.
Спомняте ли, когато видяхте един човек за първи път, но се усмихнахте? А спомняте ли си, когато периодично го срещахте отново и отново и усмивката ви ставаше все по-голяма и откровена?
Сега си спомнете за момента, в който се запознахте… и на душата ви и стана топло. Спомнете си за първите няколко часа, които прекарахте заедно и за чувството, което изпитахте, за усещането на пълноценност, близост, пълнота.
Разбита се, после идват и трудностите, мълчанието, но вие все така усещахте, че там е вашето място. Целият ви свят се намира на една ръка разстояние, защото колкото и трудно да бъде, това е единственият човек, който знае, точно колко лъжички захар искате в кафето.
Ако все още сте издържали да стигнете до тук, сега ще ви кажа, защо написах всичко това… Не се отказвайте. Не се отказвайте от щастието, което заслужавате и не го заменяйте с една лъжичка захар, докато вие всъщност пиете с две.
Не позволявайте да прекарате и един ден с човек, който не чете щастието или болката в очите ви, не разбира мълчанието ви, не чува виковете ви. Не се задоволявайте с посредственото, неясното, незрялото. Дайте си това, което заслужавате. И ако все още не сте имали такава среща – не се отказвайте, никога!
Ако ме попитате, какво е любов, аз ще кажа следното: там, където се налага да обяснявате, кой сте и защо го правите, защо сте вие, защо не сте друг, защо обичате, как обичате, каква е стойността ви…моля ви, тръгнете си.
Любовта е лесна, тя не иска обяснения, не изисква усилия. Любовта е това, което философите отричат, психолозите понякога лекуват, но е единственият начин да разберете, че сте жив. Всичко друго е лесен начин да се заблуждавате.
Освободете се от предразсъдъците си и страховете и се отпуснете…И никой не казва, че ще останете до края на живота си с този човек, не. Ако така ме разбирате, простете ми.
Често не оставаме със сродната си душа. Причините за това могат да бъдат многобройни. Но това означава ли, че трябва да се задоволите с посредственото? Не мисля. По-добре бъдете от късметлиите, онези, които горяха отвътре, отколкото от другите, в които винаги беше студено.
Вашето лято е някъде там, не позволявайте във вас винаги да бъде зима…
Автор: Василена Христова
