Онзи ден ми предстоеше полет от Амстердам до Ница (където живея) и  преживях нещо, което затвърди усещанията, които изпитвах в продължение на дълъг период от време.

Когато се качих на самолета и стигнах до моя ред, видях, че имаше едно момиче на около 5 годинки, което седеше на моето място до прозореца. Казах й, първоначално на английски, а после и на френски, че това е моето място и да е така любезна да ми го отстъпи. Веднага след това нейната майка, която си поставяше багажа в багажното отделение над главите ни, ме сграбчи за ръката и ми каза, че нейната дъщеря желае да седи до прозореца. Отвърнах на майката, че това не е мой проблем и я помолих да премести дъщеря си, за да може качването на самолета да продължи. Дъщерята взе да вика и да крещи след като майка й и каза нещо на холандски. Момиченцето не се премести до момента в който една от стюардесите не се намеси. Няма нужда да споменавам, че това беше един ужасен полет до Ница, като майката седеше на средното място, а дъщерята – на мястото до пътеката.

Работата е там, че с най-голямо удоволствие щях да й отстъпя мястото до прозореца, ако отношението беше различно и ако вече не бях преживял поредица от подобни инциденти, при които децата на други хора не знаят как да се държат и родителите смятат, че това е напълно нормално.

Когато се прибрах благополучно вкъщи, започнах да осмислям случката от по-широк ъгъл.

Летя доста често, на повече от 150 полета годишно, така че съм доста твърдоглав, когато става въпрос да търпя и да толерирам поведението на други хора. Имам и две пораснали деца, които летят около света заедно с мен, откакто са се родили.

Тенденцията е, че околните деца стават все по дразнещи, защото все по-голям брой родители ги третират като крале и кралици, които имат неограничена свобода да правят каквото искат и когато искат. Интересният въпрос в случая е: ЗАЩО? Защо родителите съзнателно възпитават децата си по начин, който несъмнено ще ги нарани ужасно по-нататък в живота?

И ето какво си мисля. Склонен съм да вярвам, че това е един от множеството странични ефекти на икономическия ръст – случила се е културна промяна. Може би хората с по-малко пари и с по-лошо образование са по-наясно, че е нужна здрава работа, за да постигнеш нещо. Може би образованите хора с повече пари са възприели нещата напълно погрешно. Понеже те са добре образовани и са финансово осигурени, те могат да планират живота си по начина, по който искат. Те дори могат да решат кога точно да имат бебе. Това бебе се превръща в още един трофей на рафта заедно с хубавата работа, къщата в провинцията и ваканциите до Френската ривиера, където по стечение на обстоятелствата живея. Изглежда, че много родители се страхуват да възпитават деца. Имам приятели с деца, които са истински слуги на техните малки крале и кралици, които седят на дивана и искат обслужване през цялото време, защото той или тя не могат да търпят да не са център на внимание, когато възрастните се опитват да проведат разговор за възрастни. Когато това се случва, аз се оттеглям.

Едно от нещата, които практикувам в моя живот, е да преподавам курсове по междукултурно лидерство,  организационно поведение и културни промени в нововъзникващите пазари. Преподавам в няколко бизнес училища и университети около света. В началото на всеки час аз винаги питам студентите каква оценка смятат, че имат. Студенти от развити и от развиващи се страни вярват масово, че имат шестици, докато студентите от по-слабо развитите страни са далеч по-скромни. Когато им кажа, че имат двойка и че в моите часове ти си никой до момента, в който не ми докажеш, че си някой, аз получавам много различни реакции – от „ами разбира се“ до „тебе трябва да те уволнят“. Отново има много ясна корелация между културата и нивото на икономическото развитие, откъдето студентите идват. Същите признаци наблюдавам и по отношение на тези, които се оплакват, че не получават шестица в края на семестъра. Става още по-жалко, когато родителите на 21-годишни студенти се оплакват за оценки. Сърдитите родители се навъртат наоколо до края на тяхното завършване.

Когато студентите се дипломират и са готови да кандидатстват за работа, ние можем да сметнем, че вероятно са се научили да си стоят на краката? Но не!

Известен брой компании, с които работим в Гугин, докладват, че не е рядко срещано родителите да пишат писмата за кандидатстване за работа, също както не е рядко срещано родителите да настояват да присъстват на интервюто. Това е доста по-доминиращо в дадени култури, отколкото в други.

И така малките крале и кралици се превръщат във възрастни крале и кралици. Ние създаваме култури от личности, на които през цялото детство им е казвано, че могат да правят това, което поискат и че не трябва да се съобразяват с другите хора изобщо. Те кандидатстват за работа с нереалистични очаквания относно каква трябва да им е стартовата заплата и нереалистични очаквания какво е необходимо, за да получат работата и да се задържат на нея.

Като крайност ние създаваме култури от свръхиндивидуалисти, които, когато техните родители не са в състояние да премахнат всички препятствия на пътя, могат да осъзнаят, че са напълно неспособни да управляват собствения си живот. Те ще се разсърдят на родителите си и ще ги накажат с това да не ги посещават.

Междувременно е нужно да сме наясно как компаниите трябва да се справят с множеството от егоистични индивидуалисти с нулева емпатия или културна интелигентност. Да наемеш чудовище е лошо решение. Да наемеш 100 чудовища може да ти съсипе компанията. До този момент сме стигнали до заключението, че развитието на правилната фирмена култура, базирана на устойчиви и дългосрочни ценности, е стъпка напред. Просто можеш да използваш тези ценности като справка колко добре хората се вмъкват културно. Трябва да постъпваме така, защото тези дни всеки е отличник.