Моят девиз: Умна, красива, а добра – само понякога.

Какво се случва с една жена, която грубо и безкомпромисно „реже“ мъжете около себе си? – Губи.

Какво се случва, когато тя не си поплюва много-много в работата и „минава през трупове“? – Намразват я зверски. Уволняват я.

Какво се случва, когато тя години наред демонстрира сила, самоувереност и егоизъм на своите приятелки и познати? – Завиждат. Изпитват неприязън. Отдалечават се от нея.

Списъкът може да бъде продължен, но има ли смисъл?

И защо трябва да минат десетки години и животът да ни поблъска оттук-оттам, за да осъзнаем, че

животът наистина е театър и лошите артистки остават без работа (без мъж, без приятели)

Колкото и да е уморително и досадно за прямите хора, нужно е да играем, дори да се преструваме, за да се харесаме понякога на другите или да постигнем нещото, което много силно желаем. За някои всичко това може да звучи грубичко, но пък е очевидна истина. Какво ще постигне една прекрасна иначе жена, ако непрекъснато демонстрира колко е умна, начетена, интелигентна и самоуверена пред мъжа, с когото живее? (Особено ако той не е толкова умен – интелигентен – самоуверен…)

Рано или късно

първо ще му стане досадно,

после – тайно или явно – ще й завиди (защото такава е човешката природа), и трето – ще се опита „да й натрие носа“. Това, последното, се случва най-често по класическите начини: чести срещи с приятели по чашка, флиртове пред очите на любимата за повече вътрешна увереност, неангажиращ секс със случайно момиче и т.н. И дори да има сериозни чувства между двамата, състезанието „кой е по-най…“ ще развали идилията рано или късно. Решението се налага от само себе си. Играйте! Играйте различни сценки и по различен начин. Така хем ще бъдете интересна, хем различна, а даже може да се научите и да се забавлявате страхотно!

Играйте „леко глуповата“ – „така ли, миличък, не знаех“ или „ах, колко си сладък“; играйте „мълчаливка“ – той обяснява, вие знаете, че не е така, или вече сте го чували за кой ли път, но пък останалите в компанията не са; играйте „доброто, ларж, съгласно момиче – „да, прав си, и аз мисля така“, или пък – „аз съм на друго мнение, но щом предпочиташ така – уважавам твоята различност“…

Не става дума да се превърнете в безгласна буква, но с течение на времето сама ще усетите, че е по-добре една жена да удря по масата или да бъде категорична само тогава, когато наистина много си заслужава, за нещо значимо като проблем, а не за всеки битовизъм или дребен спор. И тогава много повече ще я слуша мъжът до нея!

Като отстъпвате често в малките неща, ще печелите за големите.

Между другото същото важи с пълна сила и на работното място, и сред приятелите. Да премълчиш, да не прибързваш със заключенията, да се съгласиш с нещо дори привидно, да бъдеш любезен или сдържан, да си деликатен, да не демонстрираш шумно колко си по-умен от другите, е дипломатичност, която много повече ще ви помага, отколкото ще ви вреди. Както и ако се опитате да направите добро на някого, който работи срещу вас. Добротата често обезоръжава и рано или късно се връща като бумеранг. Както всъщност и лошото – ако го сторите. Е, ако не ви отвърнат веднага с добро, не се косете. Остава вътрешната удовлетвореност, че сте една страхотна, ама много страхотна жена, която със сигурност рано или късно някой ще оцени.

Така е и с мъжете. Колкото и да са успели, умни и начетени. Всеки от тях мечтае жената до него да е хем красива, но не толкова, че всеки да я закача; хем да е умна, но умерено, за да не изглежда той жалък; хем добра домакиня, но не безинтересна слугиня; хем секси, но умерено; хем нежна, но не лигава глезана; и най-вече – навсякъде да демонстрира колко много го цени и държи на него.

Не е лесно, но кой ви е лъгал, че да си успяла жена в България е лесна работа? И колко безмилостно е да си умна, красива и добра, а да го прикриваш, защото повечето хора се дразнят от тази комбинация!

А, да не забравя да ви кажа, най-прекрасни на света, че лично моят девиз е: Умна, красива, а добра – само понякога…