Любовта се изразява в това да не я пестиш, разказва Маргарита Петкова.

Тя е розовата мечта и най-тежкият кошмар. 

Половината мъжки свят копнее за жена, която може да отпуши канал, да смени бушон, да не се офлянква пред капещия кран на мивката, да не опищява орталъка, ако някоя хлебарка изпълзи от сифона в банята, с две думи – да знае къде, с какво и как да се справя според ситуацията.

Тази, ежедневната.

Докато вади продуктите от торбите, дето ги е довлякла след работа вкъщи, обяснява на детето простото тройно правило и ръсва щипка хималайска сол върху салатата от айсберг и рукола с дресинг от смляна чиа, чеснова паста с черен трюфел и зехтин от Крит с 0,3% киселинност.

Другата мъжка половина ливва щедра глътка “каквото там пие компанията” при мисълта, че нежната му половинка безпогрешно ще му изброи с кого от колегите (плюй си в пазвата да няма и колежки!) в коя кръчма се е отбил след заплата, колко точно е похарчил да викне един ред и от него за масата, защо се е направил на три и половина, та не е взел палтото на дъщерята от химическото, за какво му е онази петдесетолевка, скрита под капака на джиесема и по каква причина съдружникът му спи в офиса втора седмица.

Жената, която знае всичко, е бронирана здраво в гърдите и може да понесе от любовно признание, каращо коленете да омекват като захарен памук, до произнесено през зъби „Писна ми от тебе, кучко скапана!”.

Сърцето й ще се попреметне в някое салто мортале, ще пропусне два-три такта, ще се заблъска в решетката на ребрата, но тя ще съумее да го запази, защото знае, че то ще й трябва и занапред – иначе какво ще бъде разбивано от поредното неземно щастие или от поредния подпоясен удар на съдбата.

Жената, която знае всичко, винаги е на разположение на неведомите си и попаднали в трагични ситуации свои приятелки. Или не съвсем приятелки. Или просто колежката, комшийката, племенницата или третата братовчедка на леля й по сватовска линия. Изслушва, свива очи, преценява и дава съвет. Обикновено съветът е абсолютно правилен, нищо че не изнася на подирилата го потърпевша.

Затова жената, която знае всичко, я нарочват за студенокръвна, цинична и не разбираща ранимата женска душа. После си бият главите, че не са я послушали, когато нещата опрат до късно е, либе, за китка. И пак тичат при нея. Без да забелязват леката й смразяваща досада, с която пуска плочата отново и отново. Защото отново и отново ще си правят, каквото са си навили на пръста.

Жената, която знае всичко, е недосегаема за клюките, сплетните, мълвите, подхвърлянията и цялата вербална агресия зад гърба й. Не й пука, което кара другите да се пукат от яд. Наричат я мъжемелачка, вещица, смотла, сухарка, киликанзер, смърцафуца, разпоретина, кукундела и рой подобни безподобни определения. Според на кого как и колко е бръкнала в здравето. Не заради спорта, а със знанията си.

Не знанията по квантова механика, поетиката на „Езерната школа” или шев и кройки. Тя чете от отворената книга на живота, която за някои остава заключена със седем ключа завинаги. Чете без да се запъва, чете и между редовете, на всичкото отгоре прави причинно-следствени връзки и вади изводи.

Понякога й става леко досадно да обяснява, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад или защо желанието да пиеш бяло вино, облегнала глава на рамото на любимия, който не знае, че ти е любим, е неизпълнимо. Жената, която знае всичко, знае, че гравитацията и генетиката не могат да бъдат пренебрегвани, дори когато летиш от щастие или си прикован на легло от мъка.

Жената, която знае всичко, знае и две, и двеста. Тя не показва болния си пръст никому, защото знае, че всеки ще побърза да я удари по него. Смее се, когато й се плаче, защото знае, че ще се втурнат да й бършат сълзите с пачаврата на собствените си неудачи и озлобления.

Крачи уверено на високите си тънки токчета,  докато краката й кървят от поредния подложен крак, затова обувките й обикновено са червени. Не, жената, която знае всичко, не е по презумпция самотна. До нея има достоен мъж, на чието рамо нощем заспива, забравила всичко, което знае, защото щастието е неведомо като новородено.

Но жената, която знае всичко, е наясно, че любовта се изразява в това да не я пестиш, а да й спестяваш охканията и тъжбите от ежедневието. Да споделяш, без да натоварваш. Да обичаш, без да обсебваш.

Жената, която знае всичко, знае, че не знае всичко. Тя не лежи върху старите лаври на външния си вид, дипломите си, семейното и обществено си положение. Трупа знания – от нова рецепта за бърза баница до пропуснатия в училище закон на Бойл-Мариот, прелитайки над житейския кръговрат между две появявания на кометата Хейл-Боп. Знае що е перихелий и знае, че няма да види тази комета втори път. Знае, че животът минава по-бързо от падаща звезда и не си губи времето да си пожелава желания, а желае да си ги изпълни сама. Понякога успява.

Жената, която знае всичко, просто чака да й дадете свободата да ви води, вместо да я държите под ключ в себе си.