Г-н Монов, вчера стана ясно, че просветното министерство обмисля въвеждането на санкции за безотговорни родители и ефективни наказания за ученици. В момента ведомството прави основен преглед на всички наредби с цел да се намали агресията в училище. Доколко ефективни са тези мерки?

– То и в сегашния закон има текст, действащ от 1 август, който звучи горе-долу така – родителите и обществото са длъжни да уважават авторитета на учителя и т.н. Ама ако човек погледне статистиката, откакто вкараха този пожелателен текст в закона, зачестиха случаите на агресия над учители. Поднасям съболезнования на семейството на загиналото момиче и като човек, който е преживял подобно нещо, просто им казвам, ако искат да се обърнат към мен не като психолог, а като родител със сходна съдба. Най-лесно е наразлични-те институции да реагират с промяна на правилници, в случая, слава Богу, закон не може да бъде приеман, тъй като няма парламент. Преди да въведем санкцията, е добре да помислим какво направихме за превенцията на агресията и насилието специално в училище. Всичко мои колеги винаги повтарят едно и също, че агресията е един базисен адаптационен механизъм на човека, най-първичният. И откакто се развива обществото ни, успешните общества са били ония, които са редуцирали тази агресия. В случая просто един детски конфликт се превърна в убийство.

Това за какво говори?

– Това е симптом за много тежка болест на нашето общество. Тази тенденция на засилване на агресивността съществува през последната половина на 20-и век и в началото на 21-и век. Тя е в киното, в средствата за масова информация, вече и в интернет. Затова трябва да се върнем към онова, което ни е заложила природата. Ние сме социални същества, изграждаме семейство, не можем да се изградим без една топла човешка връзка в това семейство. Не можем да съществуваме и като общество, ако връзките между хората са разкъсани. Така че вместо наредби и ожесточаване на санкции, прилича му на министъра на образованието да направи преглед какво учат нашите деца, как го учат. Има ли примерно достатъчно часове, в които те да могат да се научат да споделят онова, което ги вълнува, не да го правят с шамари, ритници и обидни думи.
Има ли достатъчно специалисти, които да помагат на нашите деца и на учителите? Примерно, с новия закон излязоха децата от помощните училища, кой ще работи с тези над 3700 деца в масовото училище? Имали достатъчно човешки и финансов ресурс? Няма. А как ще се почувства едно дете, което идва като проблемно, ако няма кой да го подпомогне. И то ще е агресивно и другите ще са агресивни към него, защото то ще смути обичайния начин на протичане на учебния процес в класа. Ето това би могъл да направи един служебен министър. Да преразгледа съдържанието на програмите, защото образователните стандарти не са обект на закон. Приветствам неговото желание да направи ревизия на случващото се, защото поводът е изключително драстичен и не може да не му се реагира. Но призовавам този път дискусията да бъде със специалисти, а не с чиновници, на които най-лесно е да променят наказанията. Когато бях председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-то народно събрание, заедно с УНИЦЕФ почти бяхме готови да завършим една истинска реформа на детското и младежко правосъдие. Основният закон, който касае тези прояви на децата, ми е набор, от 1958 г. Бяхме изготвили на базата на международен опит и в контакт с неправителствени сектор закон и подзаконови нормативни актове. Вече три години тишина. По това си личат приоритетите на една държава. Ако децата са ни приоритет, не може да има политически различия. Ако трябват психолози в училищата, нека да ги подготвяме. Нека работата в училище да привлича младите колеги. Аз работя с тях от 30 години. Последното, което искат да станат, са психолози в училище. Защото знаят, че е трудна, неблагодарна и лошо платена работа. Непрестижна.

Излезе информация, че по заявка на майка му една година психолог е консултирал момчето, което ритна Габриела в корема. Вероятно още тогава е имало проблем?

– Сигурно е имало. Обикновено поведенческите разстройства най-трудно може да се диагностицират и най-трудно се работи с тях. Мястото на такова дете е в училище и там най-бързо то ще може да редуцира това свое поведение. Това момче сега има още по-голяма нужда от квалифицирана помощ от колеги, тъй като оттук нататък ще бъде сочено с пръст.
Не знам дали в това училище има постоянно психолог. Още един път това доказва, че трябва да помислим. Може би с по-тежките случаи не трябва да работи училищният психолог, а екип, какъвто поне всяка община да има.
В закона е записано, че трябва да има центрове за личностна подкрепа. Но кой ще иде в тях да работи?! И от най-тежкия случай може да се изведе добра практика, която да ни помага оттук нататък. В тези дни, когато започват постите, преди най-важния празник в нашата религия, малко да се стреснем. Отиде си едно невинно дете, но да не е напразно. Да можем всички поне малко да се стреснем и да разберем, че около нас има хора, те имат проблеми. Но с ритници и зъбене не става. Става с обединяване на усилията ни и с взаимопомощ.

Семейството или средата възпитават агресията у младите хора?

– Най-много деца стават жертви на насилие в семейна среда, около 75%. В училище виждаме какво се случва. Качете се в първия трамвай, в който децата се връщат училище, и да видите как общуват помежду си. Ами откъде са го научили? Може би от нас възрастните. В трамвая да сте видели сутрин или вечер усмихнати хора?

А гледането на филми и видеоигри с насилие води ли до агресия?

– От началото на 50-те години на миналия век има едно изследване на Американската психологическа асоциация, което е показало, че когато съботно-неделно са давали филмчетата за Том и Джери, на другия ден в детските градини и в началното училище рязко са се повишавали случаите на агресия между деца. Какво остава примерно за Рамбо, аз не знам има ли толкова армия по света, колкото този човек избива в три серии.

Колко обаче са реалните алтернативи за свободното време на децата, които са им интересни?

– От една страна, като общество, ние не предлагаме алтернативи. Къде в София има условия за масов спорт, а всички казват, че той е един от най-ефективните начини за редуциране на агресивното поведение, защото той изгражда самоконтрол, чувство за взаимопомощ. Най-малкото из-
разходващ енергия. Къде има условия за спорт, ако нямаш пари?! Занимания с изкуство? Ами всичко е със заплащане. Държавата да предвиди този ресурс, да създаде работни места. Защото един човек, който се занимава с музика, рисува или пише стихове, той ще има много по-богат опит да реагира на всякакви ситуации. Тук има място и църквата. Колко неделни училища е създала в София? И най-вече личната отговорност на родителя не можеш да му я вмениш с наредба, закон или нещо друго. За съжаление все по-неподготвени за тази дейност хора стават родители.

Кои са тревожните симптоми на агресия, които могат да забележат родителите у детето си?

– Първо, скъсване на взаимоотношенията със самите родители. Детето не може да е агресивно само в училище, пък в семейството да е ангелче. Когато едно дете особено на тази възраст се прибере от училище или родителят си дойде от работа и не иде при него да го прегърне, да започне да разказва какво се е случило, значи, че то вече няма нужда от тях.
Изследванията показват, че в българското семейство не общуваме с децата си повече от 15-18 минути. Много от нашите родители имат нужда да бъдат обучавани. Може би училището и това трябва да почне да прави. В Гугъл и във фейсбук не може да откриеш как да станеш добър родител.

Преди няколко години предложихте да се създаде Институт за детето, който да обобщава процесите сред младите хора и да ги анализира. Продължавате ли да настоявате за това?

– Да. Ставаше дума за един мозъчен тръст, който не струваше много пари. Дори има колеги, за които е удоволствие да бъдат поканени, няма да искат и пари. Защото това е смисълът на живота им. Просто да се обобщават тези тенденции, да се представят на съответните държавни органи какво се случва с българските деца. Включително и такива трагични случаи.

Източник: в. Стандарт