-Сбогом – каза той на розата.
Но тя не му отговори.
-Сбогом- повтори той.
Розата се изкашля но не от настинка.
– Аз бях глупава- призна най-сетне тя. Моля те да ме извиниш. Опитай се да бъдеш щастлив.
Той бе изненадан от липсата на упреци. Стоеше съвсем объркан, с похлупака в ръка. Не разбираше тази спокойна нежност.
– Да, обичам те – каза цветето. – Ти не го разбра и вината е моя. Няма значение. Но ти бе не по-малко глупав от мен. Опитай се да бъдеш щастлив…
Тя наивно показа четирите си трънчета и добави:
– Недей да се бавиш повече, това е досадно. Решил си да тръгнеш. Върви си.
Защото тя не искаше малкият принц да я види,че плаче. Беше толкова гордо цвете…”
Из ,,Малкият принц”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
