Незабравими мисли на Хорхе Луис Борхес:

1. “Не мога да спя, докато съм заобиколен от книги.”

2. “Нещата, които се казват в литературата са все едни и същи. Важен е начинът, по който са казани.”

3. “Kитайският император Шъ-хуан Ди е заградил с крепостна стена империята си, защото е знаел, че тя е трошлива, и е унищожил книгите, защото е разбирал, че са били свещени, сиреч книги, учещи на онова, което учи цялата Вселена или съзнанието на всеки човек. Палежът на книгохранителниците и съграждането на стената навярно са действия, които по някакъв начин се унищожават.”

4. “Времето е съставката, от която съм направен. Времето е река, която ме пречиства, но аз съм реката. То е тигър, който ме унищожава, но аз съм тигърът. То е огън, който ме поглъща, но аз съм огънят!”

5. “Външният свят – формите, температурите, Луната – е един език, който сме забравили ние, хората, или едва го сричаме…”

6. “Всички форми имат своята добродетел в самите себе си, а не в някакво предполагаемо “съдържание”.

7. “Тъкмо защото е написал “Светът като воля и представа”, Шопенхауер е знаел много добре, че да бъдеш мислител е толкова илюзорно, колкото и да бъдеш болник или ненавиждан, и че той е бил друго нещо, дълбоко. Друго нещо: волята, неясният корен на Парол, нещото, което е бил Суифт.”

8. “Музиката, състоянията на щастие, митологията, лицата, изваяни от времето, някои здрачавания и някои места искат да ни кажат нещо или нещо са казали, което не е трябвало да изгубим, или са на път да ни кажат нещо; тази неизбежност на едно откровение, което не идва, е може би естетическият факт.”

9. “Трябва да разменим очите си и да упражняваме една възвишена астрономия в безкрайността на сърцата си, за които Бог е поискал да умре… Ако виждаме Млечния път, то е защото съществува истински в нашите души.”

10. “Книгите учат на онова, което учи съзнанието на всеки човек и цялата Вселена.”

Източник: http://www.highviewart.com