Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти –
да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни –
дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки… Затуй отсега нататък
ще сме най-чужди в света.

Да имаш сили да станеш след любовта и да си отидеш…

Носят те на ръце като царица към това небе.

А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя, по която има разпилени пирони.

Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената.

Всяка може да легне.

Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица.

Добре че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг!

Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната, покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена.

Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя

Без да желаеш убиваш някого някъде,

Без да подозираш отнемаш нечие дихание

Без да възнамеряваш го блъскаш с лакът или поглед,

Без да съзнаваш раняваш с усмивка, с жест, с мълчание.

Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?

Ти търсиш единствения мъж. И в това търсене попадаш на мнозина.

Колкото повече търсиш единствения, толкова по- многобройни стават твоите мъже.

Без да се усетиш от много вярност към единствения ставаш непостоянна в живота си.

От скромна и стеснителна по природа ставаш своята противоположност.

Мъжкият поглед се влияе.

Сякаш е сляп!

Нужни му са чужди очи, за да прогледне.

Искаш ли да му се харесаш, трябва да се харесаш първо на другите.

И винаги да се харесваш на всички заради един-единствен мъж.

Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия.

Цяла се осакатява!

Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици.

Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не.

Да обичаш, защото обичаш.

Това е единственото основание.

Източник: http://chetilishte.com