Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само в опасностите. То никога не разцъфтява в сигурността, а само в несигурност.

Ако започнеш да придобиваш сигурност, се превръщаш в застояла локва. Енергията ти вече не се движи. Тогава се страхуваш… защото човек никога не знае как да навлезе в непознатото. И защо да поемаш риск?

Познатото е по-сигурно. Тогава ставаш обсебен от познатото. Непрекъснато се отегчаваш от него, омръзва ти, чувстваш се нещастен в него, но въпреки това то изглежда познато и удобно. Поне е познато.

Непознатото те кара да трепериш. Самата идея за непознатото е достатъчна, за да започнеш да се чувстваш небезопасно.

В света има само два типа хора: такива, които искат да живеят удобно – те търсят смъртта, те искат удобен гроб – и хора, които искат да живеят – те избират да живеят рисковано, защото животът процъфтява само тогава, когато има риск.

Катерил ли си се някога в планината? Колкото по-нависоко се изкачваш, толкова по-свеж, по-млад се чувстваш. Колкото по-голяма е опасността от падане, колкото по-дълбока е пропастта до теб, толкова си по-жив… между живота и смъртта, когато просто висиш между живота и смъртта.

Тогава няма отегчение, няма прах от миналото, няма желание за бъдещето. Тогава настоящият момент е много отчетлив, като пламък. Той е достатъчен – да живееш тук и сега.

Ошо