С времето научаваме, че ако сме застанали до някого само, за да споделим с него самотата си, накрая ще стигнем до там, че вече няма да го забелязваме…

С времето научаваме, че истинските ни приятели се броят на пръсти, и онзи който не се бори за тях, рано или късно ще се види заобиколен само от неистински приятели…

С времето научаваме, че думите, казани в изблик на гняв, могат да продължат да звучат през целия ни живот и дори да се превърнат в жива рана…

С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават истински са способни само извисените духом…

С времето научаваме, че ако раним сериозно някой приятел, след това приятелството ни никога няма да бъде същото…

С времето научаваме, че дори и да си бил щастлив със своите приятели, някой ден ще изпиташ болката от самотата, когато си отидат…

С времето научаваме, че всеки опит, преживян с жив човек, може да ти даде нещо, което никога няма да се повтори…

С времето научаваме, че онзи, който презира или унижава другите, след време ще страда по същия начин, дори и двойно повече…

С времето научаваме, че ако прибързваме и насилваме нещата и събитията, краят който очакваме няма да бъде желания от нас…

С времето научаваме, че най- хубавото в живота не е бъдещето, което очакваме, а онзи миг, в който сме си мислили и мечтали за това бъдеще…

С времето научаваме, че макар да се чувстваме щастливи с тези, с които сме заедно в момента, ще ни липсват ужасно и онези, които вече ги няма при нас…

С времето научаваме, че когато се опитваме да простим или да поискаме прошка, да кажем, че обичаме, че ни е мъчно, че имаме нужда, че се чувстваме самотни – пред един гроб, това вече няма никакъв смисъл и не може да промени нещата…

Да, за съжаление, всичко това се научава с Времето!