Великият френски писател и баща на френския роман – Оноре дьо Балзак е роден през 1799 г. в град Тур. Той е най-голeмия син във фамилията на Бернар Балзак и Анн – Шарлот Саламбие. До 8-годишната си възраст е отгледан от дойка, а майка си и баща си вижда едва 2–3 пъти седмично. След това е изпратен в интернат във Вандом. На 13 годишна възраст, Оноре не взима изпитите за горен клас и е изключен. Записват го в Шарлеман, Париж.

През 1816 г. младият Оноре дьо Балзак успешно завършва средно училище и започва да следва право в Сорбоната. Посещава и лекциите на философо-психологическия факултет. След като завършва, Оноре започва да работи в кантора на нотариус, близък на баща му.

През 1819 г. Балзак решава, че ще стане писател и наема мансарда, в която да живее и твори. Романите му обаче не са оценени високо. След време отваря и издателска къща, която поема по съдбата на творбите му и му носи само дългове. Интересен е методът му на писане – дълги безсънни нощи, придружени с много и силно кафе.

Младият писател минава през много премеждия в личен и творчески план, докато постигне целите си. През 1829 г. усилията му са увенчани с успех. Историческият роман „Шуани”, който е вдъхновен от стила на Сър Уолтър Скот, създава репутация на Балзак като значим писател.

Романът „Човешка комедия” е написан през 1833 г. Представлява монументален цикъл от 95 довършени и 48 недовършени творби, показващи лицето на френското общество в периода от Френската революция до края на събитията от Юлската монархия.

„Дядо Горио” е сред най-добрите романи на Оноре. Написан е през 1835 г. ,а някои от персонажите са взаимствани от други негови произведения. Романът е сочен като пример, за неговия реалистичен стил, използващ на пръв поглед незначителни детайли, за да пресъздаде настроения и образи.

Някои от най–популярните романи на Балзак са „Шагренова кожа” 1831 г. , Йожени Гранде 1833 г. , „Изгубени илюзии” 1837-1843 г. (в 3 тома), „Братовчедката Бет” 1846 г., „Сезар и Бирто” 1837 г., „Величие и падение на куртизанките” 1847 г.

Докато следва творческите си планове, Балзак натрупва големи дългове, защото финансовите дела не са една от силните му страни.

Оноре е човек, обичащ живота и насладите му. Влечение към лукса има през целия си живот (прочут е със скъпите бастуни и ръкавици, които обичал да носи), а до 1843 г. е замесен в много афери с различни дами.

Балзак има дълга връзка с графиня Евелина Ханска (украинска аристократка).През 1844 г. те сключват брак, но скоро след сватбата писателят умира.

Представяме ви няколко негови цитата и се надяваме те да ви вдъхновят.

Никой не става приятел на жена, ако може да стане неин любовник.

Жена, която се смее над своя мъж, не може повече да го обича.

Съществува тайна връзка между всички жени, както между всички свещеници от една религия. Те се мразят, но се защищават.

Законите са паяжини, през които минават големите мухи и в които остават малките.

Бъдещето на нацията е в ръцете на майките.

Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.

Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив без да обича, но да обича и да бъде щастлив – това би било истинско чудо.

Когато жените обичат, те ни прощават всичко дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо – дори достойнствата ни.

Силата е търпение и време.

Този, който търси милиони, много рядко ги намира, но затова пък този, който не ги търси – не ги намира никога.

Славата е отрова, полезна само в малки дози.

Никога не правете услуги за които не ви молят.

В Париж младите хора правят кариера с помощта на жените, а жените – с помощта на старци.

Интригата е по-силна от таланта – тя може от нищо да направи нещо.

Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения – хартията търпи всичко.

Нищо не ни свързва така, както нашите пороци.

Обстоятелствата се променят, принципите никога.

Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш в него.

Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.

Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!

Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.

Любовта прощава или всичко, или нищо.

Любовта е единствената страст не признаваща нито минало, нито бъдеще.