През 1973 година един мъж пише писмо на американския писател Е. Б. Уайт, в което обяснява, че е изгубил вяра в човечеството. Любимият на много поколения автор, който смята за дълг на писателя да повдига духа на хората, се заема с готовност да върне надеждата на обезверения мъж. Отговаря му с кратко, но трогателно писмо.
Вижте защо трябва да запазим вярата си в човека…
Скъпи Господин Надо,
Докато има поне един почтен мъж, докато има поне една състрадателна жена, вирусът на доброто може да се разпространи и сцената няма да опустее. В тежки времена ни остава единствено надеждата. В неделя сутрин ще стана и ще навия часовника – това ще бъде моят принос към реда и постоянството.
Моряците имат един израз за времето – те казват, че то е велик блъфьор. Предполагам, че същото може да се каже и за нашето човешко общество – нещата може да изглеждат мрачни, но след това облаците се разкъсват и всичко се променя, понякога твърде внезапно.
Съвсем очевидно е, че човешкият род забърка една странна житейска каша на тази планета. Но като хора ние вероятно носим в себе си семената на доброто, които от дълго време събират сила и чакат подходящите условия да покълнат.
Любопитството на човека, неговото безпокойство, неговата изобретателност, неговата находчивост често са го вкарвали в големи неприятности. Можем само да се надяваме, че същите тези качества ще му помогнат да намери и изхода от тях.
Дръжте се! Дръжте се за надеждата! И навийте часовника си, защото утрешният ден идва.
Сърдечно Ваш,
Е. Б. Уайт
Елвин Брукс Уайт (1899–1985) е журналист и детски писател. Автор е на класиките за деца „Паяжината на Шарлот”, „Стюарт Литъл” и „Тромпетът на лебеда”. Получава награда за цялостен принос към детската литература и „Пулицър“ за цялостно творчество.
по материал от Manager.News
Източник: http://www.gnezdoto.net
