Забелязали ли сте, че ситуацията изглежда най-мрачна малко преди да започне да се подобрява? Предприемачът е на косъм да обяви фалит точно преди да сключи голямата сделка. Издържал е на трудностите и сега жъне заслужени резултати. Контузената атлетка е напът да се откаже, но напряга сили за последно и грабва златния медал.
Непрекъснато ставаме свидетели на това във филмите. А там го има, защото самият живот изобилства с такива примери. Тук действа един определен принцип:
Най-тъмно е точно преди зазоряване.
Сякаш животът ни подлага на изпитание: „Достатъчно сериозен ли си?“ И обикновено колкото по-голяма е целта, толкова по-черни са надвисналите облаци.
Вероятно в живота ти е имало моменти, когато си бил отчаян и обезверен, готов да се откажеш, питал си се дали усилията ти не са напразни. И тогава си срещнал някой, който е успявал да повдигне духа ти и да ти помогне, или ситуацията внезапно се е обърнала в твоя полза.
Това е самата истина, защото в случаи като тези действа точно този принцип – принципът на „единайсетия час“.
Преди зазоряване винаги е най-тъмно и най-студено.
Но стига да проявим достатъчно постоянство, наградата ни е в кърпа вързана.
Ако се замислим за раждането на едно дете, ще видим съвсем ясно как работи този принцип. Преди да изпита радостта от най-невероятния дар на живота, търпението на бъдещата майка се подлага на изпитание и тя преминава през значителна болка и страдание. (По думите на майка ми всичко това си струва!)
След като проумеем природата на „единайсетия час“, животът вече не изглежда толкова травмиращ. Истината е, че вселената често пъти подлага на изпитание решимостта ни да преследваме целите си докрай. Достатъчно е да издържим още малко и… Бинго!
С това осъзнаване печелиш крачка преднина пред събитията. Когато положението изглежда най-мрачно, просто си кажи: „Ето че нищо не е наред! А това означава единствено, че успехът се крие зад следващия ъгъл.“ Тогава ще се почувстваш по-добре.
Животът винаги ни подлага на изпитание преди постигането на всяка значима цел. Ако приемем съществуването на „единайсетия час“ и гледаме на препятствията като на задължителна част от пътя към крайната цел, първо, няма да се отказваме и, второ, ще бъдем в състояние да постигнем всичко, за което мечтаем.
И не забравяйте: „Единайсетият час“ е изпечен мошеник. Когато положението изглежда най-безнадеждно, се оказва, че е време за празнуване. Защото си само на крачка от целта.
Андрю Матюс, от книгите КАК РАБОТИ ЩАСТИЕТО и КАК РАБОТИ ЖИВОТЪТ
