Или какво става, когато си помислим, че сме най-големите…
Да си мачо е инсталирано в мъжката природа още с майчиното мляко. Голяма част от нас, навършвайки деветгодишна възраст, си мислят, че кокалчето в гащите ни е основният инструмент, за който трябва да се грижим. Някои остават така до дълбока старост, други съумяват да помислят и в друга посока като личностно развитие и пр., но главното е, че както и да го въртим, както и да го сучем, все опираме до нагона.
И преди да си кажете, че това е поредната статия, в която ще четете за прословутата мъжка похотливост, аз ще завия рязко в друга посока. Всички мъже са в някаква степен свалячи, ловци и алфа в определени ситуации – едни го правят по-добре от други, трети изобщо не могат да го правят, но пък то някак си естествено се случва и все пак всички, които не гледат на побратимите си с желаещи очи, поне веднъж са се разбивали в стената, наречена „Жената играч“.
Не тълкувайте определението грешно обаче. Не става въпрос за някоя кръшна нимфоманка, която да е истинската фурия в леглото и която има повече бройки от водомера на градския басейн. Не. Жената играч е явление, което се случва в живота на всекимъж. Тя някак си му помага да разкъса коприненото пашкулче на момче и да се превърне в мъж. Дори това да се случва, когато си на четиридесет. Тук искам да направя бърза лична вметка – Кольо, ако четеш това, моля те, вземи се в ръце, брато – не е нормално да си мислиш, че още си тийнейджър на тия години и майка ти да те пере и облича, а ти да се оправдаваш с влюбчивата си натура!
Та, по същество. Този тип жени играят нашата игра (отново строго индивидуална за всекиго). Влизат в живота ни като лисици в кокошарник и започват да крадат една по една мислите ни, докато всички те не са насочени именно към Нея. Може да сме си мислили, че психически сме най-здравите пичове на света, владеещи емоционалното джудо до съвършенство, но срещата с това явление най-често ни оставя проснати по гръб с празен поглед в небитието.
Тези представителки на нежния пол знаят как да съблазняват.
Правят го съзнателно. Някои от тях са болезнено откровени и казват точно това, което си мислим и което искаме да скрием, като че е престъпно. Други пък дават по малко, а после прибират всичко. Какво ще рече това – една многозначителна усмивка или палав поглед са достатъчни за мъжа да вдигне ентусиазма си. Но когато отсрещният край не покаже повече и остане само голият ентусиазъм, определено емоционалността избива. Да, мили дами, мъжете са елементарни животинчета – най-често реагираме и на най-малкия знак, а понякога реагираме и без знак.
Главната концепция на Жената играч е, че влиза в пряк противовес с разбиранията ни за свалка, разбива стратегията ни, кара ни да се открием, на моменти дори да бъдем жалки, дава ни малко удоволствие, взима нужното и си тръгва отново толкова внезапно, както се е появила. И преди всички да са си казали „каква кучка!“, ще добавя, че това са едни от най-красивите и запомнящи се моменти за всеки мъж. Ако има една жена, която да запомниш до края на дните си, то това ще е именно Тя. Защото нейните устни са най-желани, ароматът ѝ е най-опияняващият, очите ѝ са прозорец към собствената ни душа, а думите ѝ са музиката, която искаме да звучи в душата ни.
Всеки мъж трябва да има поне една Жена играч в живота си, защото иначе той се обезсмисля…
Източник: http://goguide.bg