Изведнъж започваш да си Даваш Сметка за всичко:
Любовта няма нищо общо с каквото са ни показали, изписали поетите и режисьорите представили на големия и малкия екран.

Даваш си сметка, че Любовта няма нищо общо с любовта на Ромео и Жулиета… нито на никой илюзорен персонаж.
Свързана е с нещо много по-дълбоко, свързана е с възможностите…свързана е с даването, а не с получаването.
Но с даването като абстрактна идея, даваща ти възможност, която засега не виждаш на конкретния план, но подсъзнанието ти вече я е уловило. Любовта е състояние на пълнота, която човек излъчва и тогава, изведнъж, започваш да си даваш сметка, че раната не наранява.

И започваш да си Даваш Сметка, че да си Дадеш Сметка е съвсем различно от да знаеш нещо, да си прочел много книги, да си изучил всички духовни практики…
И си даваш сметка, че Даването на Сметка няма нищо общо с всичко, което си изучил и практикувал с различните духовни учения в продължение на 30 – 40 години.

И си Даваш Сметка, че Идентичността ти, Егото ти не може да обича. Идентичността наранява и получава раната, защото има граница.

И си Даваш Сметка, че Нещо, което преминава отвъд границата на интелигентния Божествен дизайн, т.е. ти самия, те наранява.

И си Даваш Сметка, че Граница на дизайна ти също е една илюзия, но когато се чувстваш наранен, илюзията се превръща в реалност и те наранява.

И си Даваш Сметка, че:
Границата е една илюзия, но се конкретизира, когато си в един конкретен човешки план.

Идентичността като личност има бариери, има лимити и всичко, което я надвишава, ще я наранява, ако е самоотнасящо се, самореферентно.

И тогава идва момент, че си влязъл в Играта, която наричаме: „Давам си Сметка“:

Затова се нуждаеш от законите, за да може да преминеш собствените си граници.

И си Даваш Сметка, че ти служи единствено работата със себе си, от себе си, чрез себе си, през себе си, за да разширяваме лимитите на дизайните си, защото когато ни удари неочаквано метеорита, трудната ситуация, понеже си се разширил, задал си други параметри на дизайна си, удара от трудната ситуация автоматично го трансформираш, в генериране на осъзнаване.

Ако не направиш това със себе си, няма възможност да разшириш капацитета си да обичаш защото ти можеш да обичаш само онова, което ти харесва, а което не ти харесва – не го обичаш.
Даваш си Сметка, че:
Спускането на всички възможности, е обич, Любов.

Източник: https://5itagor.com