Срещнали се веднъж Будистът и Депресията:
Депресията:
– Ти си нищо.
Будистът:
– Благодаря за комплимента.
– Твоят живот е празен, в него няма нищо хубаво.
– Ако е празен, то в него няма и нищо лошо също така. И какво излиза – свободен съм!
– Няма любов. Няма блага. Няма радости.
– Еднозначно. В рамките на тази действителност съществуват само натрапливи илюзии, продиктувани от човешкото его. Ние самите сме техни творци.
– Над този свят е надвиснало страданието.
– Но страдание без радост не може да има.
– Ти ще умреш без да си осъзнал Истината.
– Е, това пък съвсем не е страшно! Занапред ще имам още толкова много животи…
– Наоколо са само войни, лъжа, мерзост и съблазни. Земята е потънала в собствената си мръсотия. Човечеството е обречено.
– Космосът е велик. И каквото и да се случва – то е в името на вселенската хармония. Душите ни са чиста енергия, която така или иначе, рано или късно, ще се избави от мирската тежест и ще се разтвори в безкрайността на битието.
Депресията:
– Хм… Тук няма да стане… Тръгвам нататък…