Все по-често си задавате въпроса: „Защо ме привличат хора, които не са за мен?“ Отговорът, всъщност, е много прост: Защото вашето ранено аз ги търси!
Вероятно терминът „ранено аз“ ви звучи малко прекалено, затова нека обясня. Всички ние имаме два аз-а: „малкият аз“ (или раненото аз, егото) и „духовното аз“ (нашето по-висше, по-зряло аз, нашата душа)…
Раненото аз е тази част от вас, която ви кара да се чувствате непълни. То поставя под въпрос вашата значимост и ценност. То не се чувства цялостно. Усеща, че в него има пукнатини, които не може да запълни. Раненото ви аз се пита постоянно „Заслужавам ли да бъда обичан/а?“.
От другата страна е духовното аз. Това е вашият по-висш аз, вашата душа. Тази част от вас, която ви свързва с любовта, истината, мъдростта и вътрешния покой. Вашето духовно аз знае, без колебание, колко ценни и достойни за любов сте. То е противовесът на егото.
Във всеки момент ние се индентифицираме с един от двата аз-а. За съжаление, много от нас през по-голяма част от времето избират егото. Това ни кара да се чувстваме незначителни и безсилни, да усещаме липса, която се опитваме да компенсираме.
Егото търси неща отвън, с които да запълни усещането за празнота. То вярва, че колкото повече имаме (по-голяма банкова сметка, по-добър партньор, по-хубава работа, по-скъпа къща и т.н.), толкова по-щастливи ще бъдем.
Но… то никога не е щастливо. Или поне не за дълго. Това е така, защото самата природа на егото е да се чувства непълноценно. Ето защо, когато живеете, използвайки перспективата на егото, вие сте обречени да чувствате, че нещо ви липсва. И да се опитвате да го компенсирате. Такъв живот не е особено забавен.
Егото се активизира особено много, когато става дума за романтична връзка, защото обикновено именно любовта е „зоната“, където имаме най-много рани.
Всички сме били разочаровани или наранени от връзка в миналото и носим със себе си тази рани през годините (съзнателно или несъзнателно). Ако раната е все още отворена, вие, без да си давате сметка, ще търсите хора, които да предизвикват у вас същите усещания.
Вашето подсъзнание е програмирано така, че да привлича хора, които да активират вашите рани. Причината за това е, че така израствате.
Това е болезнената част от процеса на израстването. Но помислете за него и по този начин: вие активирате отново и отново тези рани, за да може най-накрая да ги излекувате. Не можем да излекуваме нещо, което не виждаме или не чувстваме. Болката трябва да излезе на повърхността, за да може вие да израснете под нея.
А как израствате под нея? – Като се идентифицирате с вашия по-висш аз.
Запомнете, вашият по-висш аз е тази част от вас, която знае истината за самите вас. Тя знае, че вие си струвате, че сте удивителни, способни и силни. През очите на вашето по-висше аз, вие сте цели. Вярно е, вие не сте перфектни и имате белези. Но по-важната истина е, че вие сте една красива душа.
Вие сте важни.
Вие сте специални.
Вие сте любов.
Ето това знае за вас вашето духовно аз. Това иска и вие да знаете за себе си.
Когато се индентифицирате с вашето по-зряло аз (това е любовта във вас), подсъзнателният стремеж да се свързвате с хора, които ви нараняват, избледнява и след време изчезва.
Щом се събудите за тази нова истина, за истината на по-висшия аз, внезапно осъзнавате, че „грешните“ хора били просто учители, които са ви побутвали към правилното състояние на ума и душата, състояние, което не поставя под въпрос вашата стойност.
За съжаление нищо не ни вдъхновява да израстваме така, както разбитото сърце.
Вашият висш аз иска да се свържете с него, иска да разберете кои сте всъщност. Затова, върнете се към любовта в себе си и ще видите, че любовният ви живот ще бъде излекуван, отвътре навън.
