Един от най-великите учители на дзен, Линдзъ, обичал да казва: “Докато бях млад, много ми харесваше да карам лодка. Имах една малка лодка и отивах сам в езерото. Оставах там с часове.
Един ден стана така, че със затворени очи в моята лодка медитирах върху прекрасната нощ. Носена от течението, доплува една празна лодка и се удари в моята. Очите ми бяха затворени и аз си помислих:
“Тук има някой с лодка и той се удари в моята лодка.” Появи се гнева. Отворих очи и се канех да кажа нещо сърдито на този човек. После разбрах, че лодката е празна. След това не можах да продължа.
Върху кого да излея гнева си? Лодката беше празна. Тя плаваше по течението и тя дойде и ме удари.”
Нямало какво да направи. Нямало как да пренесе гнева си върху празната лодка.
И така, Линдзъ казал: “Затворих очи. Бях разгневен – но не виждайки начин, затворих очи и просто отплавах обратно заедно с гнева си. И тази празна лодка се превърна в моето Осъществяване.
Достигнах до една точка в мен в тази безмълвна нощ. Тази празна лодка стана моя гуру.
И сега, ако дойде някой с лодка и ме обиди, аз се смея и казвам, че тази лодка също е празна.
Затварям очи и отивам навътре.”
Използвай тази техника. Тя може Да направи чудеса за теб.”
