Провокирана съм да си мисля за любовта заради Свети Валентин. Щеш не щеш по това време на годината от всякъде ме заливат любови – псевдо и истински такива.
Гледам навън всеки мъж нарамил огромен букет цветя и го носи на изгората си, цял фейсбук е пълен със снимки на мъже на колене, предлагащи брак, диаманти, почивки, целуващи се хора… you name it. И се чудя къде е цялата тази любов през останалата част от годината. Защо не видях нито един мъж с цвете на 13ти февруари например? Или на 15ти. Нима не се обичаме и през останалите дни от годината и нужно ли е да има празник на любовта за да се сетим, че се обичаме?
От много години съм забранила на човека до мен да ми подарява цветя на Свети Валентин. Той се понацупи в началото. Преди години на този ден той винаги изпращаше за мен куриери с десетки червени рози във всичките им конфигурации. Та един ден му казах: забранявам ти да ми подаряваш цветя на този ден! Тая работа е върха на лицемерието ако по принцип не се сещаш да ми подаряваш цветя, а днес защото някой е казал, че е празник изведнъж се сетиш, че се купували цветя. Казах му, че ако иска да ми купи цвете може да го направи във всеки един ден от годината и ще ми е много по-мило тогава, защото желанието да го направи е дошло от него. Разбра ме за щастие.
Никаква любов не виждам във всичките постове и снимки на 14ти февруари. Любовта не е в букет от 101 рози във формата на сърце. Не е в скъпите подаръци. Не е в екзотичните почивки и многото усмихнати снимки в социалните мрежи.
Истинската любов не е като в романтичните филми, които гледате.
Истинската любов е в доверието. В това да искаш да полагаш усилие един човек да е щастлив всеки ден. Да, ти него да правиш щастлив, а не какво той да направи, за да си щастлив ти.
Любовта не е изисквания, а свобода. Свобода от желанието за надмощие над човека, който уж обичаш, а всъщност да искаш да го подчиниш.
Любовта не е в тиктакането на биологичният часовник на жената и нейното желание да има дете, за да “върже” човека до себе си.
Може да обичаш някого и той дори да не знае за това. Може да живее на хиляди километри от теб, може дори да е обвързан с друг. Това не може да те спре да го обичаш обаче.
Истинската любов не се обуславя от това къде си, с кого си и какво правиш. Може да си на работа, на обяд с приятели, да се возиш в автобуса и едновременно с това да обичаш този човек. Просто така. Не защото днес ти е купил букет с рози или те е завел на хубав ресторант. Не заради това. А просто защото съществува накъде там и харесваш как забравя дати например. Или безпорядъка, който прави в кухнята, когато се опитва да готви. Или вдъхновението, с което говори за работата си и заразява всички наоколо.
Това е любов. Да те виждам теб, Иван примерно (не бубенцето или умалителното, с което го наричате – чудя се защо ли някои хора имат нужда да смаляват човека до себе си), а точно теб, такъв какъвто си с всичките ти черти на характера, да ги приемам и уважавам всичките (а не да искам да ги променя)! Да чувам твоите решения и да се съобразявам с тях, защото се радвам да си щастлив и да сбъдваш мечтите си, дори и да се различават от моите.
Да те искам въпреки, а не заради!
Да мога да живея без теб, но да искам с теб, защото с теб ми е още по цветно и уютно.
Да те избирам всеки ден ти да си човека до мен и да правя така днес, че ти да искаш да избереш аз да съм човека до теб и утре! Свободен избор, а не по задължение!
Това е любовта! Доверие, топлина, интимност, свобода, радост, желание да даваш и да споделяш!
А ти как избираш да обичаш днес?
Автор: Диана Гинова – психолог и психотерапевт
За контакти: https://diana.bg/psihoterapevt/