Тези 25 цитата от легендарната книга на Луис Карол „Алиса в Страната на чудесата” отразяват живота и законите му, които рядко разбираме, когато сме невръстни деца. Техният смисъл се разкрива едва, когато пораснем и ги изживеем.

1. Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.

2. Всяко нещо има поука. Стига да можеш да я откриеш.

3. — Човек не може да вярва невъзможни неща.
— Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно — каза Царицата. — Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска…

4. Една от най-сериозните загуби в битката, е да си загубиш главата.

5. Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да си кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?

6. Малцина намират изход, други не го виждат, дори да са го намерили, а много други дори не го търсят.

7. Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.

8. Викай му „глупости”, щом искаш, ама аз такива глупости съм чувала, че в сравнение с тях тази е смислена като тълковен речник.

9. Най-добрият начин да обясниш, е като сам го направиш.

10. Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.

11. – А къде мога да намеря някой нормален?
– Никъде – отговори Котака – няма нормални. Всички са толкова различни. И това според мен е нормално.

12. Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?

13. Ако в стиховете няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Можете да не се опитвате да ги обяснявате.

14. Ако прекалено дълго държиш нажежен до червено ръжен, в края на краищата ще се изгориш; ако натиснеш по-дълбоко ножа върху пръста си, обикновено от пръста, потича кръв; ако изпиеш бутилка с надпис „Отрова” почти сигурно е, че рано или късно ще се почувстваш зле.

15. – Какво искаш?
– Искам да убия времето.
Времето не обича да го убиват.

16. Обикновено си даваше доста добри съвети (макар никога да не се вслушваше в тях) …

17. – Не тъжи – каза Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни, за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно.

18. – Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината
– Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.
– И… какво правят там? – запита отново Алиса
– Каквото е редно – случват се.

19. От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката.

20. Ако кажеш нещо три пъти, то става вярно.

21. Никога не си мисли, че си различна от това, което би могла да бъдеш.

22. Десет нощи са десет пъти по-топли от една-единствена. И десет пъти по-студени.

23. – Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да продължа оттук?
– Това до голяма степен зависи от това къде искаш да отидеш.
– Не ме е особено грижа къде.
– Тогава няма значение накъде ще тръгнеш.
– Стига да стигна някъде…
– О, със сигурност ще стигнеш, стига да вървиш достатъчно дълго.

24. Намерението, разбира се, изглеждаше чудесно – ясно и просто замислено. Единствената мъчнотия беше, че Алиса не знаеше как да го приложи в изпълнение.

25. Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?