Някога много отдавна, когато момиченцето достигало възраст, в която започвало да се превръща в жена, майки, баби и лели се събирали да почетат това прекрасно събитие и да предадат своята мъдрост на младата девойка. В наши дни обаче споделянето на родова женска мъдрост относно това какво е да си жена най-често липсва.
Много момиченца се превръщат в жени с налучкване, объркване, страх и негодувание. Гледат майка си и другите жени около тях какво правят и просто им подражават или пък избират да им се противопоставят и започват да правят всичко наопаки, само и само да не са като тях. Но и в двата случая истинско разбиране на това какво значи да си жена и истинско предаване на женска мъдрост от поколение на поколение не се осъществява. И не защото жените от рода не искат да предадат мъдростта си на съзряващата девойка, просто много често те самите не са получили това от своите майки и баби, нито сами са осъзнали красотата на това да си жена. Ето защо освен набързо да пообяснят практическата страна на нещата и какво обществото очаква от една млада дама, друго не им е по силите да направят.
И така девойката преминава през годините от детството към зрелостта с едно огромно объркване и смут. Тялото й се променя, хормоните играят, настроенията се менят и често не знае какво става с нея. В този период би било много ценно да има ориентир, нещо към което да се стреми, някакво разбиране за нещата. Да знае какво е да си жена е изключително важно за нея в този период, но за зрелите жена това далеч не е по-малко важно.
Аз самата се дърпах като магаре на мост и се противях на всичко женско до сравнително скоро. Исках да изглеждам силна, да не съм по-долу от мъжете, постоянно се съревновавах с тях, сравнявах се. Хем исках да съм като тях, хем пък исках определени хора да ми се радват като на жена, но няма как и да съм му конкуренция, и да съм му любима едновременно. Много болезнен и неприятен период.
Днес, поглеждайки назад, реших да напиша накратко на 12-годишната Еми, както и да припомня на сегашната Еми, кое е важното, за да може една жена да цъфти:
– Мъдрост – това е качеството, което ще ти помогне да се грижиш за себе си, когато си сама, както и да продължаваш да полагаш грижи за себе си и собствените си нужди, когато имаш мъж до себе си и деца. Мъдрост е да знаеш каква радост е да даваш, но в същото време да осъзнаваш, че за даване имаш единствено когато първо си се погрижила за себе си. И не само да го знаеш, а да го прилагаш и на практика, без значение колко е трудно да устоиш на изкушението да даваш, даваш, даваш от себе си, докато се превърнеш в едно изчерпано преуморено вечно намръщено същество, което вече не може да донесе радост на околните. Мъдрост е да знаеш, че за това да си щастлива и да се радваш на живота, си отговорна ти. Мъдрост е да си мила и разбрана, когато обстоятелствата го позволяват, и твърда и отстояваща себе си, когато се налага. Мъдрост е да преценяваш трезво кои хора имат място в живота ти и кои е по-добре да си вървят. Мъдростта е качеството, което ще те напътства и ще ти помага да вземаш трудните, но необходими понякога решения. Мъдростта е това, което ще ти помогне да се справиш с всяка ситуация.
– Търпение – то е знанието, че всяко нещо си има своето време, съчетано с мъдростта да изчакаш това подходящо време, а не да насилваш нещата, защото искаш всичко да се случи веднага. Както бременната жена има търпение да изчака цели 9 месеца, за да прегърне детето си, така и жената по принцип има нужда от търпение, за да се разгърнат нещата, които иска. Понякога прекрасните неща, които искаш, ще се случват бързо и с лекота, но за много други ще се наложи да положиш усилия и да поизчакаш да се проявят в живота ти. А има и други неща в живота, за които ще ти трябва време и мъдрост, за да осъзнаеш, че не са за теб, както и търпение да изчакаш нещото за теб да влезе в живота ти.
– Постоянство – това е изключително важно качество за една жена. Нищо ценно не се изгражда с внимание и грижа от дъжд на вятър. Нито кариера, нито връзка, нито здраве, нито дом – всяко едно нещо в живота си иска редовна грижа. И когато наистина искаш нещо в живота си, е необходимо да платиш цената за него, като имай предвид, че тази цена рядко се измерва в пари. Да, ти си прекрасна и уникална жена, но имай мъдростта да знаеш, че прекрасните неща не ти принадлежат по право. Когато насочваш сърцето и грижата си към тях ден след ден, тогава ще ги имаш и ще можеш наистина да им се радваш. Постоянството е това, което ще ти помогне да постигнеш целите си и да превърнеш мечтите си в реалност.
– Нежност – нежност към себе си и към околния свят. Не е нужно да си перфектна, не е нужно да правиш всичко грациозно и с финес. Да, ще ти се случи да се спънеш, да разлееш, да кажеш нещо глупаво, ще правиш грешки безброй, ще бъркаш и ще се излагаш милион пъти. Нежността към себе си ще ти помогне да се радваш на живота и при стъпки накриво да пробваш отново, вместо да се самосъсипваш с изпепеляващата критика на перфекциониста. Нежността към себе си ти помага да си бъдеш опора в трудните момента, да се милваш, когато няма кой друг да те помилва, да си дадеш топлотата, уюта и спокойствието, от които имаш нужда, да си поискаш прегръдка, подкрепа или помощ, когато имаш нужда от това. Когато можеш да си нежна със себе си, можеш да си нежна и с близките си хора. В света навън, особено пък в света на мъжете, битките и съревнованието са непрестанни. Само при жената мъжът намира нежността и милата подкрепа, от които се нуждае. Нежността е твоя сила.
– Приемане – приемането и мъдростта вървят ръка за ръка. Приемане на това, което е, без значение дали ти харесва или не. А след това използвай мъдростта си, за да видиш дали има нещо, което искаш да промениш, дали можеш да го промениш, дали изобщо е за теб или е нужно да си вървиш. Приемане на това, че не всеки ще те иска, приемане, че понякога ще се проваляш, ще бъдеш отхвърлена, наранена, сама. Защото именно приемането на това, което е, дава могъща сила да намериш твоята пътека, човека, призванието, които са за теб. Една врата се затваря, друга по-подходяща се отваря. Приемането ти помага да спреш да хлопаш на вече затворената врата и да си дадеш възможността да откриеш отворената врата, която ще ти донесе много повече радост.
– Вяра – вярата, че се случва най-доброто за теб, без значение колко тежка изглежда ситуацията. Вярата, че всичко ще се подреди, разбира се, комбинирана с мъдростта да си тръгнеш от ситуациите, които не са за теб. Вярата в партньора – че прави всичко, на което е способен, и дава най-доброто от себе си. Вярата, че усилията ти ще бъдат увенчани с успех. Вярата, че има смисъл. Да отпуснеш контрола и да се довериш на живота, на човека до теб, на себе си.
– Жизнерадост – каквото и да се случва, не губи радостта от живота. С всичко можеш да се справиш, но загубиш ли ентусиазма от това да си жива, радостта от самия факт, че те има, всичко останало губи смисъл. Грижи се за тази жизнерадост, виж какво я подхранва у теб и я превърни в свой приоритет. Тя ще подхранва всички други аспекти от твоя живот. Всяка ситуация би могла да се реши, стига да не я губиш, пази си я и се грижи за нея, защото тя наистина е най-ценното, което всяка една от нас има.
Така мила моя, пътешествието да разцъфнеш като жена започва с първите ти крачки отвъд детските години и продължава до живот. Никак не е лесно да си жена, още по-малко пък да цъфтиш като жена. Женските качества са ни дадени, но искат доста практика и осъзнаване, за да се развият, искат си поливане ден след ден. И макар да не е лесно, е много красиво, интересно и си заслужава. Наслади се на това вълшебно пътешествие!
Настоящата статия е написана по идея на Mathew Boggs
Източник: http://zdravaistoria.com
