Уил: Момичето е умно и забавно. Различна е от другите досега.
Шон: Обади й се, Ромео.
Уил: Защо? И да излезе, че не е чак толкова умна, че всъщност е досадна? За момента тя е съвършена и не искам да развалям това.
Шон: Може би своето си съвършенство не искаш да разваляш?! Върховна философия! Така можеш да преживееш и живота си, без да опознаеш никого. …

Сами избираме кого да пуснем в своя чудат малък свят. И ти не си идеален, мой човек. И нека ти кажа отсега: това момиче също не е идеално.

Въпросът е дали сте идеални един за друг или не? Ето в това е работата. На това се гради интимността. Единственият начин да узнаеш е да се осмелиш да опиташ. А това няма да го научиш от стар приказливец като мене. И да го знаех, нямаше да го кажа на вчерашен хлапак като теб.

Шон: Ако те питам за живопис, ще ми разкажеш книгите, които си чел за Микеланджело. Знаеш много за него. Творчество, политически въжделения, връзки с папата, сексуална насоченост – изобщо всичко. Но не можеш да ми кажеш как мирише в Сикстинската капела. Не си стоял там и не си гледал онзи красив таван. Не си го виждал.

Ако те попитам за жени, ще ми нахвърляш каталог от качества. Може и да си правил секс няколко пъти. Но не можеш да ми кажеш какво е да се събудиш до жена и да се почувстваш истински щастлив. Трудно момче си ти.

Ако те попитам за войната, ще ми цитираш Шекспир: „Приятели, отново на оръжие сме призовани.“ Обаче не си и помирисвал война. Не си държал в скута си главата на най-добрия си приятел и не си виждал как те гледа в последните си мигове с молещи очи.

Ако те питам за любовта, ще ми цитираш сонет. Но не си гледал жена с чувството, че си безкрайно уязвим. Не си усещал, че те разтапя с поглед. Че Бог е пратил ангел на земята, специално за теб и че този ангел ще те спаси от дълбините на ада. Не знаеш какво е да си нейният ангел, да я обичаш безкрайно и да си винаги до нея във всичко. … Не си понасял истинска загуба. Тя е възможна само когато обичаш друг повече от себе си. Съмнявам се, че някога си се осмелявал толкова да обичаш някого.

Гледам те и не виждам интелигентен и уверен мъж. Виждам нахакан хлапак, но уплашен до крайност. … Ти си сирак, нали. И си мислиш, че аз мога да разбера трудния ти живот, какво чувстваш и кой си, защото съм чел „Оливър Туист“? Нима това те изчерпва? Лично аз не одобрявам такъв подход. Защо бих се срещал с теб, ако мога да го науча от книгите? Освен, ако не искаш да говориш за себе си, за това кой си. Тогава ще бъда наистина развълнуван. И ангажиран. Но ти не си съгласен. Ужасèн си от това, което можеш да кажеш.

Източник: https://spisanie8.bg