Емпатията е способността на човека да разбира начина, по който другия се чувства. Тя е характерна за повечето хора на света в различна степен, освен за психопатите, нарцисите и социопатите.
Доколко я чувстваме зависи от ситуациите и от нас самите като личностна конструкция – някои я усещат много повече от други. Тези на върха на скалата по сензитивност се наричат „емпати“.
Джудит Орлоф, психиатър и автор на книгата „The Empath’s Survival Guide“, коментира:
Емпатът е емоционална гъба.
Според нея трябва да се обръща внимание на емпатите, защото има хиляди от тях и те са често погрешно диагностицирани или не осъзнават, че са такива, с което вредят на себе си, докато може да бъде обратното – да използват своята чувствителност като дар.
Те са хора, които попиват стреса, а също и позитивните емоции, в техните собствени тела от другите хора. Те нямат филтрите, с които разполагат другите хора.
Да си емпат не означава просто, че имаш много съчувствие. По много начини емпатите вземат навътре случаващото се около тях и са много чувствителни на шум, миризми и прекомерно говорене. Това означава, че те лесно се чувстват претоварени когато попаднат в тълпи и може да станат изморени бързо, за кратки периоди, от интензивни социални ситуации.
Те имат дарби на интуиция, да вникват надълбоко, наистина да ги е грижа за другите и да чувстват дълбоко състрадание. Те често дават твърде много. Понякога поемат от болката на обичаните от тях хора в тялото си, така че реално я чувстват. Обикновено тези хора имат нужда от време да остават сами.
Понякога имат нужда да спят сами, което може да създаде напрежение между тях и партньора. Във връзките си да бъдат непрекъснато физически близо може да бъде за тях изтощаващо, дори намеренията на партньора да са добри. По думите на психиатъра тя познава емпати, които не могат да обяснят на партньора си защо биха искали да спят сами, затова много трудно заспиват в някой в леглото, въртят се, заемат неудобни пози, чувстват се в капан, когато са прегърнати от партньора при сън.
Емпатите често са погрешно диагностицирани като носители на депресия или тревожност. Те може да бъдат в депресия или тревожност, но това може да е резултат от начина, по който чувстват, че им се налага да живеят живота си.
След години, в които им се е казвало, че са „прекалено чувствителни“, много от тях порастват с мисълта, че има нещо нередно в тях. Реално, това е дар. Но ако емпатите не са наясно какви са, ежедневните контакти, които другите намират за нормални, може да им нанасят щети, смята Орлоф.
Поставянето на граници за тях може да бъде много трудно, дори мъчително. Една от причините може да е, защото те винаги искат да удовлетворят околните, да не разочароват никого. За съжаление, това може да означава, че от тях може да се възползват манипулативни лица.
Нарцисите и емпатите се привличат. Нарицисите търсят някой, който могат да използват, а емпатите може да виждат в тях някой, на когото могат да помогнат и „да го поправят“.
Орлоф казва, че тя учи своите клиенти емпати да застават зад себе си и да осъзнават какво е най-доброто за тях.
Това, което аз винаги им казвам, е че „Не“ е завършено изречение. Просто кажете „Не, не мога да направя това довечера.
Освен това тя им препоръчва техники за справяне и подход към живота, сред които е медитацията.
Емпатите трябва да знаят, че това, което имат, е красиво и много необходимо в днешния свят. И моята работа като психиатър е да им помагам с предизвикателствата за тях, за да могат да приемат и да се радват на своя дар.
редактор: Лилия Щерева
