Млад студент тръгнал на разходка със своя преподавател. Докато се разхождали и разговаряли, на отсрещната страна на пътя видял един чифт стари обувки, които по всичко изглежда принадлежали на някой беден селянин, който работел на нивата си в близост до пътя и вече привършвал своята работа.
Студентът казал на професора: „Хайде да се пошегуваме с този селянин. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи.” Професорът му отговорил: “Момче, никога не се шегувам за сметка на чуждата беда и нещастие. Но тъй като си богат, можеш да си доставиш голямо удоволствие от следното – постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция.” Студентът направил така и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където оставил обувките си и своето палто.
Докато се обувал, усетил, че има нещо в обувката. Отначало помислил, че е камъче, но скоро разбрал, че това е златна монета. Бил изумен, че вижда златна монета, огледал се наоколо и след това стоял замислен известно време. Отново се огледал наоколо, но не видял никого. Сложил монетата в джоба си и тръгнал да обува и другата обувка, но с голяма изненада и в нея открил златна монета.
Изведнъж се разчувствал и той паднал на колене, вдигнал главата си към небето и започнал да казва молитва в знак на благодарност.
В своята молитва той споменал за тежко болната си жена, за децата, които нямат нищо за ядене, а сега благодарение на невидимата ръка, която му изпратила монетите, най‐сетне ще бъдат спасени.
Студентът стоял дълбоко трогнат, с просълзени очи. Професорът го попитал: “Ако се беше пошегувал с него така, както смяташе, щеше ли да бъдеш по-щастлив, отколкото си сега?”
Младият мъж отговорил: “Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! Сега наистина разбирам думите, които по‐рано не ги разбирах:
Благословен е този, който дава, повече, отколкото този, който получава! Затова, когато можеш да направиш добро, побързай, и няма да съжаляваш за това. Само следвай съвестта си и пътя на истинските ценности.”
