Това е една тъжна притча за взаимоотношенията в двойката и за ужасяващите последствия, които можем да предизвикаме с прибързаните си заключения. Когато има и друг начин. Просто да разговаряме с партньора си и да проверим дали сме разбрали правилно. Не всичко, което виждаме, чуваме и вярваме за другия отговаря на истината. Вижте защо…

Мъж и жена били женени от десет години. Но нямали деца. Въпреки това Сара и Дейв останали заедно с надеждата да им се роди рожба, преди да е изтекла единайстата година от брака им. Това бил последният им шанс, защото близки и приятели настоявали, че трябва да се разведат. Но това било трудно решение заради силната любов, която ги свързвала.

Изминали месеци и един ден, прибирайки се от работа, Дейв видял жена си на улицата в компанията на друг мъж. Двамата стояли прегърнати и изглеждали много щастливи. През следващата седмица ги виждал заедно на най-различни места, а една вечер, връщайки се от работа, видял същия мъж да изпраща жена му до вратата на дома им и да я целува по бузата. Съпругът се задушавал от безсилен гняв и тъга, но не казал нищо на жена си.

Два дни по-късно, след напрегнат ден в работата, Дейв тъкмо си наливал чаша вода от чешмата, когато звъннал телефонът. Той вдигнал слушалката, но още преди да е заговорил, от другата страна някой казал:

– Здравей, скъпа, чакай ме тази вечер у вас. Както ти обещах.

Съпругът затворил, без да дочака да чуе повече. Гласът бил мъжки. Сигурен бил, че е същият тип, когото през последните дни виждал толкова често с жена си. Изведнъж целият се разтреперил при мисълта, че е изгубил жена си заради друг. Чашата се изплъзнала от ръката му и се разбила на пода.

Изплашена, жена му веднага притичала в стаята с думите:

– Какво се случи? Добре ли си?

В гнева си той я отблъснал от себе си. Сара изгубила равновесие и паднала. Тя останала да лежи на пода, без изобщо да помръдне. В този миг съпругът осъзнал, че се е свлякла точно на мястото, където се била разбила чашата. От тялото ѝ стърчало голямо парче стъкло. Въпреки че успял да напипа пулса ѝ, тя продължила да лежи безжизнена на пода. Напълно объркан, Дейв забелязал някакъв плик в ръката ѝ. Той взел плика и го отворил – вътре имало писмо. Започнал да чете и останал потресен.

А там пишело:

„Скъпи мой, думите не ми стигат от вълнение и затова реших да го напиша. От една седмица ходя на лекар, но исках да съм напълно сигурна, преди да ти съобщя новината.

Лекарят потвърди, че съм бременна с близнаци.

Няма да повярваш! Този лекар е моят отдавна изгубен брат, когото не бях виждала, откакто с теб се оженихме. Той обеща да ме наблюдава по време на бременността и да ми осигури най-добрите лекарски грижи, без да поиска нито цент в замяна.

Днес ще дойде у дома на вечеря.

Благодаря ти, че остана до мен!

Твоя любяща съпруга“

Писмото се изплъзнало от ръката му. В този момент на врата се почукало. Когато отворил, Дейв видял същия мъж, когото вече добре познавал. Гостът влязъл вътре и казал:

– Здравей! Ти трябва да си Дейв. Аз съм Макс, братът на съпругата ти.

Изведнъж Макс видял сестра си, която лежала на пода в образувалата се там локва кръв. Без да губи нито миг повече, той я закарал в болницата. Сара била в кома. И изгубила близнаците.

Източник: Moral Stories Превод: Gnezdoto