В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник се казвал Раджичи и вече приключвал обучението си. Раджичи занесъл на художника последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

Ранга Гуру меко му казал:

„Ти вече си художник Раджичи. Твоята картина ще я оцени народа.“

И казал на Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, в която да напише, че моли хората да зачеркнат местата от картината, които не харесват.

Раджичи послушал учителя си, какво било учудването му като отишъл след няколко часа да види резултата. Почти цялата картина била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало много мъчно. Картината в която вложил цялата си душа и нарисувал с толкова труд, била като гора от червени кръстове. То взел картината и отишъл при Ранга, за да му се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.

Ранга Гуру му казал: Не тъжи. Просто продължавай да рисуваш.

Раджичи нарисувал отново същата картина. Ранга го посъветвал отново да я сложи на същото място, но този път да остави до нея четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не им харесват. След няколко дни, Раджичи отишъл да види какво е станало с картината. Той бил много щастлив, защото тя изобщо не била докосната, а четките и боите си стоели до нея неизползвани. Тичешком,  Раджичи отишъл при учителя си и споделил радостта си от това.

Ранга Гуру му казал: „Скъпи Раджичи. При първата ситуация ти видя, че когато дадеш възможност на хората да критикуват те са безжалостни. Дори хора, които през живота си не са нарисували абсолютно нищо дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти и да са градивни. Да си градивен изисква определени знания и умения. Поради липсата им никой не посмя да поправи картината ти.

Скъпи Раджичи… В работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са и знания. Не можеш да очакваш, че труда ти ще бъде оценен от тези, които нямат понятие от твоята работа. За тях твоя труд няма абсолютно никаква стойност. Никога не спори с невежите и не споделяй произведенията си с такива хора!“

Моля споделете тази интересна притча с приятелите си, за да може тя бъде полезна и на тях. Благодаря ви!