Френският писател и философ Албер Камю е един от най-значимите представители на френската и световната литература на 20 век. Бунтар и “самотник”, той активно участва в политическите събития на своето време не само с перото си, но и ангажирайки се с непосредствени действия. Сред най-известните му произведения са „Чужденецът“, „Изгнанието и царството”, „Пропадане”, „Чумата”, „Митът за Сизиф“.
През 1957 г. Албер Камю получава Нобеловата награда за литература “за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена“. След Ръдиард Киплинг той е най-младият лауреат на литературната Нобелова награда. Камю загива при автомобилна катастрофа през 1960 г. на 46-годишна възраст.
“Камю е бил самотен в разбиранията и идеите си“, казва един от неговите изследователи, „но по някакъв начин сега той излиза победител и доказва, че е прав. Той е много повече философ на настоящето, отколкото на миналото.”
Вижте няколко мисли на френския писател, които потвърждават това.
1. Ние сме създадени да творим, да обичаме, да побеждаваме – което означава, че сме създадени да живеем в мир. Но войната ни кара да изгубим всичко това и да се превърнем в нещо, което не сме.
2. В живота всяка минута крие в себе си чудо и вечна младост.
3. Всеки живот, посветен на преследването на пари е смърт.
4. Не е вярно, че сърцето остарява, просто тялото създава тази илюзия.
5. Гениалността може да се окаже просто един мимолетен шанс. Само работата и волята могат да й дадат живот и да я превърнат в слава.
6. Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.
7. Всяко поколение се счита призвано да преправя мира.
8. Когато религията се съединява с политиката, се ражда инквизицията.
9. Който нищо не дава, той няма нищо. Най-голямото нещастие не е в това, че не те обичат, а в това, че ти самият не обичаш.
10. По-добре да си свободен бедняк, отколкото богат роб. Разбира се, хората искат да бъдат и богати, и свободни. И затова понякога стават бедни роби.
11. Неизбежно е само едно нещо – смъртта. Във временното пространство, което отделя раждането от смъртта, няма нищо предопределено – всичко може да се промени, може дори да се спре войната и да живееш в мир, ако го желаеш както трябва – много силно и продължително.
12. Вечното изкушение, против което непрекъснато водя изтощителна борба, е цинизмът.
13. Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.
14. Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.
15. Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.
16. Почтеността не се нуждае от правила.
17. Животът е сумата на всички твои избори.
18. Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.
19. Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.
